Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Защо бягат българските капитали


Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян
Защо бягат
българските капитали?

Проф. Гарабед Минасян е роден през 1944 г. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Два мандата е  член на управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.). През периода 1997 – 2000 г. и икономически съветник на президента Петър Стоянов. Работи в ИИ на БАН. Доктор е на икономическите науки.

 

  Бяха необходими шест години на България за възстановяване на предкризисното равнище на брутния вътрешен продукт от 2008 г. и една година повече за възстановяване на крайното потребление! Инвестициите (бруто образуване на основен капитал, БООК) продължават да изостават (и то чувствително) от предкризисното си равнище – реалният размер на БООК през 2015 г. е с около 30% по-малък от този през 2008 г.!
 
  Показателено е нежеланието и отказът на българския резидентен капитал да се ангажира в страната. На фигурата е показано нетното изтичане на резидентен капитал в чужбина (12-месечна пълзяща сума). Най-интензивно е изтичането на резидентен български капитал в чужбина през пет-годишния период 2010-2014 г., когато 8 млрд.EUR местен инвестиционен ресурс (нето) напуска страната. В рамките на указания период изтичането на капитал се засилва през 2012-1013 г., което може да се свърже пряко с особеностите на тогавашното макроикономическо управление (по-специално наличието на макроикономическа несигурност при правителствена неустойчивост).

  Изтичането на капитал се формира основно от три съставки:
1. Преки инвестиции в чужбина;
2. Портфейлни инвестиции в чужбина;
3. Друг капитал. Съотношението между тях е примерно 2:3:3.


  Най-устойчивият елемент между тях са преките инвестиции в чужбина, които са по около 400 млн. EUR средногодишно. Фактът е редно да се оцени положително, макар че основна част от този капитал е във вид на финансово-кредитни взаимоотношения между чуждестранния капитал в България и задграничните му контрагенти. Другите два елемента се колебаят съществено, като се забелязва и определено преливане между тях. Преобладаващата съставка на „Друг капитал” са валутните депозити в чужбина, което обяснява донякъде и наблюдаваните вариации.

  Оформена е определена цикличност на фигурата, която е следствие от спецификата на българските инвестиции в чужбина. Видимо както портфейлните инвестиции, така и валутните депозити са инвестирани в краткосрочни парични и дългови инструменти. Такова поведение на местните инвеститори е понятно поради факта, че преобладаващата част от тях не са особено наясно със съществуващите инвестиционни условия и възможности в чужбина и търсят най-вече сигурност. Така може да се обясни възврата през втората половина на 2012 г., както и особено репатрирането на капитал през 2015 г. По-специално през 2015 г. български портфейлни инвестиции в чужбина в размер на 300 млн. EUR, както и валутни депозити на български резидентни депозитори в чужбина в размер на 1,7 млрд. EUR се връщат в страната най-вероятно вследствие на падежиране им. При всички случаи тяхната доходност е минимална, дори символична, което оправдава търсенето на по-изгодни условия вътре в страната. Както обаче се вижда от фигурата този капитал не е мотивиран за оставане в страната, поради което вече в началото на 2016 г. отново се забелязва обрат (както например през есента на 2012 г.).

  Цялостна рекапитулация на презграничното движение на капитали за 2010-2015 г. е представено на таблицата. Инвестиционните ресурси, които постъпват в страната по линия на ПЧИ и Европейските фондове, се трансформират, преминават в ръцете на резидентни инвеститори и инвестиционни посредници и съществена част от тях напускат страната. За 2010-2014 г. примерно две трети от инвестиционните постъпления остават неангажирани в страната и се инвестират в чужбина. Преобладаваща част от тях (около три четвърти) се инвестират в нискодоходни държавни ценни книжа (например германски) или в срочни депозити. 

  Ситуацията се променя през 2015 г. поради връщане на част от резидентния капитал в страната, но не съществуват убедителни основания, че това е начало на продължителен процес.

  Инвестициите са квинтесенцията на икономическия растеж. Това е толкова по-вярно, когато се анализира състоянието на относително изостанала в технологично отношение икономика, каквато е българската. Ниската инвестиционна активност е сигурна предпоставка за незадоволителни и сдържани темпове на икономически растеж с последващо неблагоприятно отражение в перспектива.

  Ускоряването на икономическата динамика, което е от възлово значение за България, предполага и изисква открояване на причините за нежеланието на инвеститорите да се ангажират с конкретни инвестиционни проекти в страната и тяхното отстраняване.

  Разбирането, че икономически растеж може да се постигне само (и единствено) чрез промяна на числови управленски параметри (като например данъчни ставки, различни видове инвестиционни облекчения, административно регулирани цени на ресурси и др. под.) се етикира в специализираната литература като наивен емпиризъм или методологически наивитет. Практиката показва, че т. нар. ефект на просмукването, който предполага, че данъчните намаления и/или други икономически и финансови облекчения за инвеститорите и за по-заможните граждани ще доведе до висока инвестиционна активност и повишаване на икономическия стандарт за цялото население е примамливо звучаща постановка, но не съответства на реалностите.

  Най-ниската корпоративна данъчна ставка в ЕС у нас (10%) не води до интензивна инвестиционна дейност, а съжителства с бягство на инвеститори и със социално разслоение.

Икономиката се нуждае от институционални промени

  Институционалното управление предпоставя принципи на взаимоотношения и определя рамки за провеждане на икономическа дейност и ако съумее добре да го прави, то ефектът върху поведението на икономическите агенти е в сферата на очакванията и на желаното. Институциите задават специфични норми на поведение и на общуване между хората, както и между икономическите агенти, което в крайна сметка предопределя конкретната икономическа и инвестиционна активност.

  Не е редно инвеститорите да се принизяват единствено до примитивното разбиране на абстрактен homo economicus. Много повече поради самоизмама (както посочва Нобеловият лауреат за икономически науки Ф. фон Хайек) макроикономическият елит е склонен да се задоволява с наивни обяснения на икономически явления, които звучат ефектно и отклоняват общественото внимание от истинската същност на социално-икономическите неблагополучия без да водят до значими крайни резултати.

  При търсене на причинно-следствени връзки за обяснение на икономическите явления трябва да се стигне задължително до причини от неикономически характер (както ни учи Й. Шумпетер). Отделно анализиран факт никога не е изключително или чисто икономически. Икономическият анализ не трябва да се свежда до оценки на промени в някакви безлични агрегати, а до изучаване на поведението на човека и до преценката на дейността на човека. Активността, която икономиката се наема да обясни, не засяга физически обекти, а хора.

  Причини от неикономическо естество, които влияят, въздействат, а дори и предопределят инвестиционната активност следва да се търсят в политиката, образованието, социологията, историята, демографията и не на последно място – в културата.

  Икономическата система не е автономна. Икономическият анализ не може да се капсулира единствено в сферата на икономическите взаимодействия. Икономическата система е част и елемент от по-общата система за управление на обществото. В определен момент анализът следва да се издигне над икономическата система.

Развитието на икономиката не е възможно да става вън и независимо от развитието на държавно-политическата организация. Процесът върви поетапно на диференциране на функциите и на последваща интеграция.

  Инвестиционната дейност предполага поемането на риск, при това сериозен риск. Бъдещето се предвижда трудно, а средносрочните и дългосрочни елементи на социално-икономическия живот трудно (ако изобщо) се поддават на прогнозиране. Толкова повече (както обобщава Нобелов лауреат за икономически науки Дж. Хикс), че инвеститорите не са напълно наясно с своето собствено бъдещо поведение. Обикновено индивидът не знае как ще се променят и какви ще бъдат неговите желания и предпочитания. Животът предлага множество и променливи рационални възможности, като прави поведението на индивидите трудно предвидимо.

Инвеститорите са особено чувствителни към всякакъв вид неопределеност и търсят много по-голяма сигурност като компенсация и застраховка срещу бъдещи непредвидени и непредвидими промени

  Там и където неопределеността е висока и разполагаемата информация е непълна и противоречива, пазарите не могат да бъдат ефективни и равновесни и да изпълняват успешно своите възлови функции. Инвеститорът следва да се съобразява и да отчита както неопределеността в обкръжаващата среда, така и в поведението на субективния управляващ фактор в лицето на конкретните представители на висшия управленски орган в страната (по оценките на Нобеловия лауреат за икономически науки Д. Норт). Колебливи, неаргументирани и неоправдано променливи изявления и действия на лица от висшия управленски ешалон създават несигурност и неопределеност, която се акумулира и рефлектира в сдържаност при инвестиционната активност.

  Формирането на инвестиционни решения е следствие не само от състоянието на икономиката, но и от спецификата на цялостното социално-икономическо управление и перспектива (в съответствие с теорията на рационалния избор). Отчитането на риска и неговата оценка се извършва въз основа на наблюдения, странична неквантифицируема информация, икономическа интуиция, а не е просто следствие от конкретни числови разчети, свързани с очаквани приходи и разходи към текущия момент. Съществено влияние върху инвестиционната активност оказва доверието на населението и икономическите агенти в поведението на макроикономическия елит, в предвидимостта на управленските въздействия. Икономическият просперитет изисква вяра и увереност в ценностите и добродетелите, които обществената система формира и поддържа и които позитивният процес на развитие възпроизвежда.

  По-високото равнище на икономиката и икономическите взаимоотношения изискват и предполагат много по-високо качество на функциониращите институции, както и на държавните регулации.

Колкото по-развита и усъвършенствана е икономиката, толкова повече е необходимо държавните институции да подобряват качеството на функционирането си.

  Променящата се икономика и (по-общо) общество, което е повече норма, отколкото изключение в съвременния свят, предполага различно отношение между управляващи и управлявани. Изоставането на качеството на функциониране на институциите действа като спирачка за социално-икономически прогрес. 

В нашия свят политиката е превърната в бизнес, и то в доходоносен безрисков бизнес.

И политиците у нас го възприемат като печеливш бизнес! Политикът търси най-ефективното и доходоносно приложение на своя труд. Веднъж достигнал до позицията на политик в НС той се стреми да използва възможностите си максимално пълно. А. Смит формулира широко популярната теза за действието на “невидимата ръка на пазара”, а в наши условия трябва да проследим действието на “(не) видимата ръка на политиката”. Тя е тази, която бърка и пренарежда икономическите карти.

Корупцията е заразителна!
Кражбата също!
Безогледното ограбване на национално богатство от страна на управленския елит формира определен стил на норми и на поведение от страна на редовия гражданин и икономическите агенти, които не съдействат за постигането на социално-икономически просперитет.


  Лошите практики и норми надделяват и изместват добрите. Нарастват изкушенията за измама и кражба, твърде често чрез директно копиране на нечестно печелившо, но несанкционирано поведение. Енергията и изобретателността на хората се насочва не към творчество, а към нерегламентирано присвояване (кражба), включително и с измама при производството и рекламата! Изкривяват се принципите за придобиване и разполагане със собственост, т.е. деформират се основите на съвременната пазарна икономика.

***
В печатното издание на сп. "Бизнес Клуб" е допусната техническа грешка. На стр. 52 и в анонсите на съдържанието има подменена снимка на проф. Гарабед Минасян с тази на проф. Митко Димитров.
Извиняваме се и на двамата видни български учени икономисти. Както и на всички наши абонати и читатели от огромната група на микро, малкия и средния бизнес в България.

С Уважение,
редакцията на списание Бизнес Клуб.

 


 
    Share