Брой 10, 2018 XLVII   вход за абонати  
bg | en           

ЗАЩО ДЪРЖАВАТА ИЗПРЕВАРИ БИЗНЕСА ПО ПРИВЛИЧАНЕТО НА КАДРИ


ЗАЩО ДЪРЖАВАТА ИЗПРЕВАРИ БИЗНЕСА ПО ПРИВЛИЧАНЕТО НА КАДРИ

 

НЯМА ПОТЕНЦИАЛ ЗА ПРОСПЕРИРАЩО И НОРМАЛНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ В ДЪРЖАВА, В КОЯТО Е ПО ПРИВЛЕКАТЕЛНО ДА СИ ЧИНОВНИК, ДА СИ В АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ В БЮДЖЕТНАТА СФЕРА. ДАННИТЕ СОЧАТ, ЧЕ ПРЕД ИКОНОМИКАТА НА СТРАНАТА СВЕТИ ТЪМНОЧЕРВЕН СВЕТОФАР. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ЗА КАРДИНАЛНИ РЕФОРМИ И ГАРАНТИРАНЕ НА ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ ЗА ПРАВЕНЕ НА БИЗНЕС. НАЦИОНАЛНИЯТ РЕСУРС Е НА ИЗЧЕРПВАНЕ. ОТ РЕФОРМИ БЯГА ВСЯКО УПРАВЛЕНИЕ, ЗАЩОТО НОСЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ НЕГАТИВИ. ЗАТОВА БЪЛГАРИТЕ БЯГАТ! 

Националната статистика сочи, че забогатяваме – по данни на НСИ средната работна заплата към септември тази година е била 1135 лева брутно възнаграждение, или 880 лева нето. Едни цифри обаче правят неблагоприятно впечатление-ръст от 0.7 процента при наетите в обществената сфера, т.е на тези, които получават заплати от бюджета. Отчита се ръст на наетите от бизнеса, който създава благата и принадената стойност и пълни бюджета, но той е значително по-малък 0.4%. Едното обяснение за това е с несигурната среда за правене на бизнес в България. Другото е, че поради липсата на кадри, особено в преработващата промишленост, предприемачите търсят възможности да заменят човешкия фактор с нови съвременни машини. Преработващата промишленост е с най-голям дял от БВП, но спадът на наемането на хора там е най-забележим. Трябва да уточним, че данните на НСИ за периода януари-септември 2018 г. 

Като причини хората в България да търсят и желаят повече да работят в обществения сектор се изтъква сигурността на доходите, които там са гарантирани от държавата. Работата в частния сектор зависи от поръчки, нови договори. Там динамиката е голяма и често наетият не може да си тръгне в 17.30, а когато има спешна работа за свършване във фирмата се работи и извънредно, за да си заслужиш заплатата. 

За отбелязване е обаче, че 80% от заетите в страната получават под средната работна заплата, или масовата заплата е под 880 лева. От септември 2017 г. до септември 2018 г. заплатите са се увеличили с 7,7%, сочи още статистиката.

В периода януари – септември ръстът на работещите у нас е от 0,5%, или 2 305 111 са били работещите хора в България през януари, докато през септември техният брой се е увеличил до 2 317 473.

Наблюдава се ръст при заплатите на хората заети в частния и в обществения сектор. Ръстът на възнагражденията в частния сектор от септември 2017 г. до септември 2018 г. е от 7,3%, докато за същия период заплатите в обществения сектор са се увеличили с 9,2%. Още една причина хората да се оглеждат за държавна работа. Предвиденото в бюджета за 2019 г. ново вдигане на заплатите в обществения сектор със сигурност ще доведе до нови проблеми за бизнеса с привличането на свежи нови кадри. "Тлъстият" бюджет пряко ще се използва за косвено стимулиране на избиратели.  

Работещите за държавата, т.е пряко заети в администрацията през януари са били 111 575, а през септември – 113 685 души. Тук е логично да отбележим, че с наемането на повече хора, трудно би се направила прокламираната от правителството административна реформа. За пореден път подчертаваме, че електронното управление ще намали администрацията и освободи човешки потенциал, който би могъл да се използва в реалната икономика. Ако се преквалифицира и желае да работи.

При заетите в частния сектор най-голям ръст има в строителството и хотелиерството и ресторантьорството, докато отрицателен прираст на работещите е в преработващата промишленост.

Същевременно, според данни на Агенцията по заетостта, броят на регистрираните безработни у нас намалява. Според бившият социален министър Иван Нейков е възможно това да се дължи на миграцията. Ако обаче нивата на миграцията са без промяна, а в същото време безработните намаляват, то тогава една част от хората са преминали в сивата икономика, анализира експертът. 

По думите му общественият сектор е по-примамлив за търсещите работа, защото гарантира постоянен доход и социални придобивки, докато в частния сектор определяща е конкурентоспособността.

„Затова е съпротивата на работодателските организации за нарастването на минималната работна заплата, защото това всъщност е инструментът, с който се работи, плюс другия инструмент – административното увеличаване на заплатите в държавния сектор”, посочва Иван Нейков.

Използвани са данни от анализ на ИПИ

 


 
    Share