БРОЙ 2, 2018 XXXIX   вход за абонати  
bg | en           

Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев пред Бизнес Клуб


Вицепремиерът по врофондовете Томислав Дончев пред "Бизнес Клуб": В ЕВРОПА ДЕБАТЪТ ПО ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ Е МНОГО НАПРЕГНАТ, РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ Е ДА БАЛАНСИРА ПОЗИЦИИТЕ

Трябва да научим общините да правят общи проекти, не пътят в една да е асфалтиран а в другата да продължава с дупки. Администрацията ще се съкращава, но не джелатски. Електронното правителство се въвежда поетапно

България председателства Съвета на ЕС. Ще успеем ли да убедим партньорите, че следващата финансова рамка трябва да даде приоритет за продължаваща кохезия на страни от последната вълна на присъединилите се към ЕС, в която е и България?

- За европредседателството трябва да подхождаме не с аргумента, че това е полезно за България, а с аргумента, че това е важно постижение на ЕС като такъв.  Най-големите спорове се водят в момента с обвързване на кохезионната политика с нови допълнителни условия. Дали с икономическото и социалното управление, дали с върховенството на закона. Това предизвиква различни позиции, предизвиква дебат между различните държави членки. Ние правим максимално много да сближим позициите. Това е първото уточнение. Мисля че ще успяваме, доколкото е възможно.

Второто уточнение, че ние предложение за нов бюджет ще имаме реално в средата на май, 2018 г., когато се очаква да излезе предложението на ЕК. Тогава ще започне истинския дебат по бъдещия бюджет. В момента се опитваме предварително в тази ситуация на спорове между страните да внесем максимална доза консенсус, защото преговорите на финала са трудни. Колкото по-малко теми оставим за финала, толкова по-голям е шансът навреме да имаме договорен бюджет.

Очевидно основен проблем е и Брексит?

- Чисто аритметично след излизането на Великобритания се открива дупка в бюджета. Това означава, че или трябва да се вдигнат вноските на държавите членки или бюджетът трябва да намалее значително. Или, ако говорим за някаква комбинация между едното и другото - малко да се вдигнат вноските на страните, но като цяло да намалее общия бюджет. Ние нямаме като тип решение нещо различно от това. В момента до голяма степен надделява мнението, че трябва да се продължи кохезионната политика, като съответно трябва да бъде рамонтирана. Няма как да има Европа, която следва свои приоритети, без силен бюджет. Тук не говорим само за кохезията, говорим и за разходите за сигурност, за отбрана. 

Българското европредседателство досега. Как върви по ваше мнение?

- То е още в средата, но мисля, че по отношение на основните си приоритети успяваме и успяхме да ги вкараме в дневния ред на Европа. Факт е постигането на най-голямата цел - Европа в момента говори за Западните Балкани, за необходимостта от формулирането на перспектива. Влязоха в политически оборот страните от Западните Балкани, което само по себе си е постижение.

Постижението Свързаност на Западните Балкани, каква переспектива му давате?

- Само планирането и проектирането на един инфраструктурен проект отнема години. Осъществяването отнема още години. Тук говорим за начално поставяне на масата на преговорите, което става вече приоритет. Но щом в момента дори на такава ранна фаза дори ЕК пое ангажимент за участие във финансирането, щом имаме ангажимент на международни финансови институции да участват, това е безпристрастен индикатор, че процесите се движат бързо.

За еврофондовете, излязоха публикации за ниска степен на усвояване от страна на България в средата на програмния период. Вашето мнение?

- Зависи как се четат данните. Ако говорим за основните оперативни програми плащанията са 20%. Те са над 2, 3 милиарда. Договореното е близо 62%, т.е близо 10 милиарда. Концептуалният въпрос е друг. Кой реши, че е малко? Колко да бъдат -100%, 95%? Колко е нормално да бъдат? Напомням, че програмният период приключва 2023 година, което идва да покаже, че имаме още 5 години. Ако се сравняваме с предния програмен период темповете на плащане са значително по-високи. Второ, ако се сравняваме с другите държави членки-България по ЕФРР е на 7-мо място по плащания. По отношение на Европейския социален фонд е на 4-то или на 5-то място. При всички положения е в първата третина и това е държава с 10 г. опит. В този смисъл да си говорим за изоставане и забавяне основания няма. Даже и напротив.Темпът на плащанията е добър, бих казал, че може и да е по-добър, но е добър. Трябва да обърнем внимание и на други неща. Първо-процент на грешки. Поне 5 категории има как се смятат грешките, но като ниво на грешките ние сме в пъти с по-нисък резултат. Имаме финансови инструменти, където нивото на грешките е 0.2 което е в пъти по-нисък резултат, отколкото в стари държави членки.

Голямата тема е друга. България има постижение, че се научи да управлява парите от техническа гледна точка. Тези проблеми, които ги имахме преди 7 - 8 години - да ни пишат писма и инструкции как да се пишат проекти отминаха. Сега е времето на политическото изкуство, как парите да следват такива проекти, които да имат максимален ефект, как да се комбинират инфраструктурни плюс социални мерки. Едно евро, вкарано в икономиката на България да носи поне 2 евро приход и ползи, а не да оставаме само с едното вкарано евро. Давам един пример - в следващите 5 години инвестициите, които се правят да имат добро регионално измерение. Защото ние в момента правим големи проекти, магистрали, пречиствателни станции, паркове, кръстовища, детска градина и т.н. На нас обаче ни липсва регионалното измерение. Никой не е казал, че една пречиствателна станция трябва да обслужва само един град или община. Не искам да имаме един общински път 15 км ремонтиран, а в съседната община продължава да е с дупки. Ние трябва да мислим за такъв тип инвестиции, които обхващат територията на повече от една община, даже на цяла област. А голяма част от инвестициите ни сега са такива. И в спортната инфраструктура, в образователната инфраструктура, включително и в тези мерки които са свързани с насърчаване на бизнеса.

В допълнение. Ние нямаме институции на регионално ниво, които да усвояват такива средства. Това е голям проблем, стоящ пред нас. Но няма да създаваме нови структури и нови администрации.

А предлаганото ново райониране на страната?

- Новото райониране е по-скоро за статистически тест. Това не е ниво на управление, а по-скоро ниво на събиране и проследяване на данни. Има по-скоро статистически характер. Никой не е планирал да създаваме нови районни управи и нова администрация. Главната задача пред нас е как да вкараме няколко общини едновременно в общ бизнес проект.

Обявихте война на раздутата администрация. Кога електронно правителство ще обслужва бизнеса?

- Първо електронното правителство не се случва изведнъж като запалването на коледната елха. То се случва с постепенни стъпки, ето например сега един или два пъти месечно има новости. Паралелните сюжети, които движим са 6 или 7. Тук ще бъда много конкретен.

На първо място е електронната свързаност между всички администрации, които да са с изцяло електронен документоооборот. 

От 20 март всички министерства са свързани към системата за електронен документооборот. Това значи, че в следващите два месеца те трябва да се научат как да си обменят документи без да ползват хартия. На второ място имаме 12 удостоверителни услуги, за които администрациите трябва да спрат да искат документи, защото имаме регистри в електронен вид. В същото време текат поредица от мерки, свързани с опитимизация на работата на администрацията. Искаме да ги научим да не поставят срок от 20 дни за справка, която отнема 5 минути. Или да ви карат един път да заявявате услугата и втори път да ви дадат удостоверението. В момента следя изключително стриктно всяко министерство докъде е стигнало с промяната в закони, правилници, наредби и т.н.

Ако администрацията се съкрати откъм хора след време, тези образовани граждани биха могли да влязат в реалния пазар на труда. Според работодателските организации при съкращение на администрацията около 40 000 души биха могли да работят за бизнеса и производството?

- Първо по-малко администрация като хора означава по-ниски разходи. От друга страна реалната икономика има глад от кадри. Аз съм сигурен, че един счетоводител, който е работил в държавната администрация, би могъл да намери по-добра реализация в частния сектор. Същото важи и за юристи, компютърни специалисти и др. В същото време никой няма намерение да намалява администрацията джелатски, т.е това ще се случи поетапно. Тече в момента и паралелен проект, макар и пилотен, за администрация на така наречените центрове  за споделени услуги.  Кой казва, че всяка администрация трябва да има отделен счетоводител, отделен юристконсулт, отделен IT  и специалист по човешки ресурси? Добра практика в други държави е да се създават такива центрове за общо административно обслужване. Това води да качествена административна услуга на много по-ниска стойност.  

Едно интервю на Велислав Русев


 
    Share