Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Убежище ли са борсите за спестяванията и инвестициите на бизнеса. Как да действаме, от какво да се пазим


Убежище ли са борсите за спестяванията и инвестициите на бизнеса. Как да действаме, от какво да се пазим

Фондова борса в България съществува от началото на демокрацията. Тя като че ли не успя да стане атрактивна за набирането на капитал и активна търговия с акции и ценни книга. Това се вижда по ежедневните отчети за търгуваните обеми и доста малкото участници. Правителството и конкретно Министерството на икономиката и на финансите имат програма включване малки и развиващи се фирми за фондонабиране на борсата. И това обаче се оказа бавен процес. В настоящия материал разясняваме ползите и рисковете от участие в борсовата търговия, но в по-глобален мащаб.

АВТОР: 
Диляна Иванова

 

Международните финансови пазари предоставят възможността на банки, брокерски къщи, управляващи дружества, пенсионно-осигурителни дружества, застрахователни дружества и други компании или индивидуални инвеститори да купуват или продават акции на публично търгувани компании, облигации, валути, CFD и други финансови инструменти.

Множеството международни фондови пазари се стремят да осигурят равен достъп до пазарна информация и еднакви условия за участие в търговията с ценни книжа, както и да утвърдят ролята на борсите като основен инструмент в световната икономика, когато се търсят източници на финансиране.

За да инвестирате в ценни книжа на дадена компания, последната трябва да е листната на някой от международните фондови пазари. Всяка борса има административно управление, но в днешно време международните фондови пазари са свързани по-скоро не с физическата си локация, а с електронни мрежи, които дават възможност на инвеститорите да извършват сделки изцяло онлайн, увеличават скоростта на търговията и намаляват разходите по покупко-продажба на ценни книги.

Търсенето и предлагането на международните фондови пазари се влияят от множество и различни фактори, които, както и при всички други свободни тържища, формират цената на акциите.

Не е задължително всички сделки на международните финансови пазари да се извършват на борсите. Някои сделки се извършват на „извън регулиран пазар", често използван за регистрация на предварително договорени сделки, сделки по търгови предлагания, репо сделки и други. Извън регулираността на международни фондови пазари попадат и сделките с валути, CFD и други финансови инструменти/деривати. 

Функции и предимства: 

o Набиране на капитал за бизнесаo

Превръщане на спестяванията на хората в инвестицииo

Улесняване на растежа на фирмитеo

Споделяне на печалбите на бизнесаo

Подобряване на корпоративното управлениеo

Създаване на инвестиционни възможности пред малките инвеститори

ЧУЖДЕСТРАННИ ДЪЛГОВИ ИНСТРУМЕНТИ

Дълговите инструменти, известни като облигации, представляват ценни книжа, чрез които инвеститорът заема средства на емитента за определен период от време срещу фиксиран доход, наречен купон. На падежа на ценната книга инвеститорът получава обратно номиналната стойност на облигациите, които е закупил.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА БЪЛГРСКИЯ БИЗНЕС И ИНВЕСТИТОРИ:

o Търговия с чуждестранни държавни ценни книжа на първичен и вторичен пазар;

o Търговия с  корпоративни облигации, емитирани от чуждестранни компании;

Обикновено търговията на този вид инструменти се осъществява на извънборсов пазар на базата на котировки от различни банки и дилъри.

ИНВЕСТИЦИИТЕ В ОБЛИГАЦИИ ПОЛЕЗНИ ЛИ СА?

Пазарът на облигации, не е добре  познат и популярен сред българските инвеститори, защото не е отворен за спестяванията им. Българските държавни ценни книжа (ДЦК), които по принцип не могат да се похвалят с атрактивна доходност, не са подходящи за малки обеми от по няколко десетки хиляди лева. Цената им ще бъде много по-висока от пазарната за такива количества и на практика обезсмисля покупката им. Облигациите се купуват от търговските банки и фондовете. 95% от тези книжа и това е статистика в глобален мащаб, се държат, без да се продават от емитирането им до момента, когато се изплащат от длъжника. У нас най-достъпният начин да се насочат спестявания към ДЦК е като се купят дялове във взаимни фондове с нисък риск, които имат такива инструменти в портфейлите си. Доходността на ценните книжа на България варира до 1% годишно. Това е незначително повече от лихвата, която се получава по банкови депозити и недостатъчно, за да заинтригува българския инвеститор.

На Запад е по-различно, но не като постигната доходност и атрактивност на облигациите, а като инвестиционна политика. Капиталите се насочват към книжата с фиксиран доход, не защото се преследва повече възвръщаемост, а защото се управлява риска. Облигациите за инвеститорите са инструмент да се намали рискът за спестяванията им.  Например, най-лесният начин за постигане на това е спестяванията да се разпределят по равно между акции и облигации. По време на икономически бум ще растат акциите,  докато облигациите ще носят лихва,  а спадът им ще бъде доста по-нисък.  И обратно, по време на криза ще се печели от облигациите, докато цените на акциите се коригират. Двата типа активи неутрализират част от загубите си в определен момент, но в дългосрочен периодносят печалби за инвеститорите. Това е причината да се запазва популярността на облигациите и да се развиват борсово търгуваните фондове, които държат книжа с фиксиран доход.

ВЪЗМОЖНОСТИ И ПЕЧАЛБИ

Когато инвестиционният период е 10 години и се сравнят облигациите на развитите държави, тогава щатските се отличават със съществени  предимства пред европейските. Доходността в САЩ е 3%, в сравнение с 1-2% в Европа. Това означава, че потенциалът за поскъпване на щатските книжа е по-голям, защото по-високата доходност е равна на по-ниски цени. Възможността за печалба от облигационния пазар е едновременната комбинация от лихвата и поскъпването на цената при понижение на доходността. 3% доход на щатски книжа е значително повече спрямо половин процент на германските облигации. Покупката на тези книжа за 10 години означава, че се гарантира по 3% доходност годишно и накрая изплащането на цялата сума, дадена като заем на американското правителство. Разликата с германските и френските книжа не е само в много по-ниския доход,  а с това какви са перспективите на всеки един пазар. 

Повишаването на лихвите в САЩ ще продължи още една година, като основният процент на Федералния резерв ще доближи нивото от 3%, преди това да има много негативни последствия върху банковото кредитиране. И следващата стъпка, поне както се очаква от професионалните инвеститори там, е да започне намаление на лихвата през 2020 г. 

Европа, от своя страна, още изчаква повишаването на лихвата. Ако прогнозите на фючърсите върху федералните фондове (инструментът, който предсказва движението на лихвата) се окажат правилни, тогава Европейската централна банка ще има време да вдигне лихвата не повече от 2-3 пъти и дори няма да достигне 1% преди банките отново да наливат ликвидност във финансовата система.

РИСКОВЕ

Когато ръстат лихвите и доларът, капиталите започват да напускат някоя страна от развиващите се пазари и тя се сблъсква с проблем в обслужването на външния си дълг. Днес тази страна, която има да стабилизира финансите си е Аржентина. Проблемна икономика е и турската, където вече има силна обезценка на валутата. Китай също се бори с поевтиняването на юана и бягството на капитали, но поради друга причина - търговската война на Тръмп. Резултатът от нея ще бъде в забавяне на растежа в глобален мащаб и рано или късно ще доведе до необходимостта отново да се понижават лихвите. Този цикъл ще се повтаря в рамките на 5-10 години.  Доходността на дългосрочните щатски книжа ще се движи от 0% до 3%. Новите мита в САЩ ще качат инфлацията в страната за кратко, но тя ще бъде последвана от нов период на дефлация, когато глобалната икономика започне да усеща ефектите от търговската война. Този период ще бъде добър за всеки инвестирал в облигации,  дори и акциите да не направят такава голяма корекция, каквато се случи при предишна икономическа криза.

Това е втората стратегия за инвестиране в облигации, освен покупката и задържането на книжата на доход от 3% за 10 години напред. 

Но дали наистина текущите нива на доход е „бингото" на десетилетието за облигационния пазар? Това, което може да обърка инвестицията в книжа с фиксиран доход е инфлацията. Тя не се появи, когато петролът стигна 140 долара за барел, нито когато световната икономика регистрира високи нива на растеж. Другата причина е огромната задлъжнялост на правителствата. Правителството на САЩ, например, дължи на инвеститорите, това което икономиката генерира за една година. В Япония е два пъти и половина повече, като от десетилетия страната страда от дефлация и инвестициите в облигации постоянно губят парите на инвеститорите си. Но дори този сценарий да се повтори за САЩ и Европа, което става все по-вероятно през следващото десетилетие, той ще донесе първоначално капиталови печалби за инвеститорите. Повече за тези, които притежават щатски книжа.

Индивидуалните инвеститори се възползват от тези две стратегии чрез борсово търгуваните фондове, които вече са серио-зен конкурент на стандартните консервативни инвестиционни схеми. Най-големият борсово търгуван фонд има активи за над 55 милиарда долара, а първите десет държат облигации за 260 милиарда долара. Стратегията им е да държат постоянно облигации от определен вид, като по този начин да отговарят на конкретните изисквания на настоящите си и потенциалните инвеститори. Например, най-големият фонд има в портфейла си всички щатски книжа - на правителството, на федералните агенции и на големите компании. Други са специализирани в някоя от тези категории. Пазарът на облигации е изключително достъпен за инвеститорите.


 
    Share