Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ СТРАНАТА СИ СВЕТОВНА ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ


ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ СТРАНАТА СИ СВЕТОВНА ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ

Крайно време е процент от приходите от туризъм, които постъпват в хазната да се отделят за целенасочена реклама

 

- Г-жо Карастоянова, споделете вашата оценка за Шестата годишна среща на Националния борд по туризъм?

Най-напред искам да благодаря за медийното партньорство на сп. "Бизнес Клуб" да подготвим заедно Шестата международна среща на Националния борд по туризъм. Вашите читатели и партньори, с които работите всъщност са и наши от гледна точка на техните интереси към българската икономика, към развитието на българския бизнес. Шестата годишна среща е форум на най-високо ниво, на който се събират министърът на туризма Николина Ангелкова, кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на комисията н НС по икономическа политика и туризъм Петър Кънев, лидери на туристическия сектор, представители на IT бизнеса, представители на банкови и финансови институции.

Най-важното послание на тази годишна среща можем да определим като предложението от страна на НБТ към българското правителство за промяна на модела и мащаба на финансиране на националната туристическа реклама на България на международните пазари.

За пример ще дам, че за 2017 г. това са близо 6.9 млрд лева, а за 2018 г. приблизително 8.4 млрд. Считаме, че устойчивото развитие на туризма предполага ролята на държавата като собственик на публичната собственост, каквото е културното и природно наследство да бъде по-ясно формулирана, с много по-широки функции, правомощия и дейности, които представят страната ни на съответните инвестиционни, бизнес или туристически събития.

На събитието беше представена една изключителна новаторска програма и това е концепцията за Умния град, а именно синергията между сигурност, свързаност, мобилност, регулация и екология. Всички тези аспекти заедно правят един град привлекателен, защото днес съвременния дигитален човек очаква бърза многоезична и интелигентна информация. И колкото по-бързо тази информация бъде доставена, толкова по-конкурентоспособен е един град, който представлява интерес за пътуване.

- С какво конкретно и неотложно държавата трябва да подкрепи българския туризъм?

Трябва да разграничим факта, че до този момент основните инвестиции в туризма са частни и затова често и погрешно туризмът е наричан частен сектор. Но това е вярно що се отнася до хотелите, ресторантите, инфраструктурата на туризма, което ние на професионален език наричаме хардуер на туризма. А, това което представлява основен капитал, софтуерът на туризма, са всъщност културно историческото и природно наследство. Там именно ролята на държавата е ключова. Имаме уникални забележителности и те именно трябва да се реализират като проекти от страна на държавата като голям собственик. Това, което е важно да се знае, че докато това богатство е даденост към този момент, то все още не работи като завършена професионално туристическа атракция с ясен имидж на международните пазари. Ще дам пример: Всеки вероятно е чувал за Колизеума, за Акропола, за Мачу Пикчу, но нашите богатства, вероятно извън определен кръг от посетители, в мащаба на световните измерения, едва ли биха ги разпознали като второ, трето по значимост за Европа културно наследство.
Затова нашето внимание е насочено към това-

ДА РАЗВИЕМ КАПИТАЛА, КОЙТО ИМАМЕ, ДА БЪДЕ ТРАНСФОРМИРАН И НАПРАВЕН КАТО СВЕТОВНА ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ.

- Традиционните досега начини за привличане на туристи вече слабо работят за нас. Какво би могло, според вас, да бъде развито като алтернативи?

Дигиталната трансформация в туризма отвори един нов свят на развитие на бизнеса. Ако трябва да дадем пример Booking.com е най голямата хотелска верига без да е собственик на нито един хотел, RBB е най-голямата верига за настаняване, която завладя света като възможност, без да има нито една стая. Споделената икономика прави възможно да се създават и превръщат в индустрии форми на доставяне на услуга, за които не сме си мислели дори и преди няколко години назад. Затова ние като най-сериозния и влиятелен партньор на държавата по отношение на развитие на туристическата индустрия, естествено оценяваме факта на това развитие като незаобиколим. Затова редно е да се работи за регулация на този процес. Трябва да се работи по посока тези услуги да отделят някаква част към общински и държавен бюджет. Но по-важното е, че тази регулация е нужна за сигурността на туристите. Независимо от това, че те на своя отговорност избират този модел за настаняване, било то през глобалните платформи. А това може да се постигне само чрез регулация, която българските институции трябва да изработят.

Ние ще търсим, заедно с министерството на туризма и всички други заинтересовани страни подходящия пазарен модел.

- Какъв, според вас е успешният за България като туристическа страна, модел за реклама?

Всеки модел на реклама е добър, стига да можем да представим нашите предимства и да ги разкажем на света. Ни е от години настояваме за един нов подход на националната реклама. Ако предложението ни за финансиране на националната реклама се приеме, имаме възможност да поканим най-големите консултантски компании, за да поискаме от тях експертиза и да изработим дългосрочен модел за 10-годишен бизнес план по сектори. Целият спектър за реклама може да бъде използван - както традиционните печатни медии, които имат своята вярна аудитория, периодични издания, списания, бизнесориентирани издания, целия спектър на социалните мрежи, всяко поколение има своя канал за комуникация. Затова е трудно да кажем, че ако нашата реклама е в CNN или в друга телевизия това е достатъчно. Това е чудесно, но не е достатъчно.


Интервю на Росица Сандулова

13.11.2019


 
    Share