Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

ТЪРСИМ НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ ЗА ТОЛ ТАКСИТЕ В ДИАЛОГ С БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕВОЗВАЧИ


МИНИСТЪРЪТ НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ПЕТЯ АВРАМОВА:
ТЪРСИМ НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ ЗА ТОЛ ТАКСИТЕ В ДИАЛОГ С БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕВОЗВАЧИ




- Г-жо Аврамова, тол-системата е на път да предизвика противопоставяне и недоволство на превозвачите. Посочете предложение за работещ вариант, при положение, че няма добри дублиращи пътища на съществуващите магистрали и първокласната пътна мрежа?
Въвеждането на тол системата е тежка и трудна, но безкрайно необходима рефор-
ма в пътния сектор в България, която очакваме да осигури постоянен и предсказуем
източник на средства за ремонти и поддръжка на съществуващите магистрали и
пътища, както и за изграждане на нови, по-безопасни трасета. Техническото изграждане на тол системата върви в график. От 15 май започват тестове на отделните елементи от нея. Стартиран е диалог с браншовите организации, с превозваческите фирми, на които е предоставен вариант на тарифа за
обсъждане. Скоро ще представим и карта на пътищата, които ще обхваща тол системата. От 20 хил. км републиканска пътна мрежа, в нея ще бъдат включени 10 800 км, като част от тях, въпреки че са в обхвата на системата, ще имат нулева ставка поради лошо експлоатационно състояние. Надяваме се след приключване на дебатите, на финала, да има вариант, който да удовлетворява всички заинтересовани страни.
Не бива да забравяме, че България има геостратегическо положение в региона, от което трябва да се възползва.


- Програмата за санирането на старите жилищни сгради. Има ли още ресурси за нея и какви са резултатите досега?
През февруари 2015 г. Министерският съвет прие Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и бяха определени условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и органите, отговорни за реализацията й. Основната цел на програмата бе чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот и топлинен комфорт на гражданите. Одобрените за обновяване сгради, които имат сключен договор за целево финансиране, са 2022, а общият финансов ресурс на програмата е 2 млрд. лева. Към момента от тях са завършени 1669. По 138 сгради се изпълняват строително-монтажни работи и когато всички обекти бъдат завършени, ще се извърши окончателен анализ на Програмата и ще се отчете изразходваният финансов ресурс. В процес на обсъждане са варианти за нейното продължаване, затова сме отворени за предложения, така че да бъде изготвен нов модел за повишаване на енергийната ефективност на жилищата в България.
- Има ли национална визия за развитието на градовете, в които живее над 70 на сто от българското население?
Концентрирането на населението в по-големите града води до нежелани социални и икономически дисбаланси и обезлюдяването на цели региони. Увеличават се и рисковете за населението от замърсяване на въздуха, болести, стрес и други негативни явления, причинени от концентрацията на хора и ресурси. Затова целта на провежданата от нас регионална политика е да намалим различия между „центъра" и „периферията" в национален, регионален и локален мащаб, така че хората да имат
мотивация да останат там, където живеят, а не да бягат в чужбина или към големите градове. В тази връзка инвестираме в подобряване на пътищата, които осигуряват необходимата свързаност на страната. Със средства по Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. се облагородява градската среда, подобряват се водоснабдяването и образователната инфраструктура, транспортът. Възстановяват се емблематични културни и исторически паметници.
Предвиждаме в новата оперативна програма, чийто управляващ орган ще бъде МРРБ, средствата да бъдат разпределени по два основни приоритета - за градско и за регионално развитие. Фокусът ще бъде върху проекти, които отговарят на нуждите и спецификите на всеки регион, на неговите ресурси, неизползван потенциал и конкретни проблеми. С други думи искаме инвестициите да не следват само местната логика, както беше досега. Смятаме, че подготвяните промени в Закона за регионалното развитие ще съдействат също за преодоляване на констатираните слабости, защото ще осигурят широко участие на заинтересованите страни при планирането на инвестициите.

- До каква степен са усвоени средствата от еврофондовете за инфраструктурно развитие в страната ни?
Аз мога да ви дам данни за изпълнението на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020, по която се изгражда образователна, социална, здравна и пътна инфраструктура. Към момента по ОПРР 2014-2020 са приключили 83 проекта на стойност 75,5 млн. лв., от които 8 проекта за образователна инфраструктура, 2 за социална, 48 за енергийна ефективност, 3 за градска среда и 1 за възстановяване на зони с потенциал за икономическо развитие. В процес на изпълнение са 501 проекта на стойност 2,66 млрд. лв., основно за енергийна ефективност и социална инфраструктура, като се очаква през 2019 г. да приключат още над 300 договора за безвъзмездна финансова помощ. От стартирането на програмата до днес изплатените средства към бенефициенти са близо 1,3 млрд. лв. или 42 % от бюджета на програмата, което е един добър резултат.
Специално внимание искам да отделя на пътната инфраструктура, тъй като наред с големите инфраструктурни проекти, какъвто е доизграждането на автомагистрала „Струма", през този програмен период със средства от ОПРР се рехабилитират 23 отсечки от второкласни и третокласни пътища с обща дължина над 360 км. Сред тези отсечки са Враца - пещерата Леденика, Пловдив-Асеновград, Варна-Добрич, Чирпан - Сименовград и др., които са не само важни за живота на хората по места, но и за всички български граждани. Те са от съществено значение и за инвеститорите, защото когато те проучват условията за бизнес в едно населено място, се интересуват най-вече от две неща - какви са пътищата и има ли квалифицирана работна ръка. Към момента въведени в експлоатация са 6 отсечки с обща дължина е 87 км, завършило е строителството на терен на други 3, а до края на 2019 г. се очаква да приключи рехабилитацията на още 14 участъка с дължина 208 км. Тяхната стойност е 184,5 млн. лева.


- Какво предстои да се проектира и осъществи до края на програмния период и след него?
През тази година проектите с европейски средства навлизат в решителна фаза, затова е необходимо дейностите по тях да се изпълняват бързо и качествено, като се спазват стриктно сроковете, тъй като факторът „време" става все по-решаващ за успешното им изпълнение. Апелираме за още по-голяма активност по проектите за социална инфраструктура по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие" и по Приоритетна ос 5 „Регионална социална инфраструктура". Надяваме се да получим добри проекти и от общините, които ще кандидатстват за финансиране на културна и спортна инфраструктура.
Очакванията са, че през следващия програмен период ще разполагаме с ресурс, който е по-голям от сегашния. Но размерът на финансирането не е всичко. Важното е с получените средства да се постигне ефект за територията и балансираното й развитие.
За подготовката на новия програмен период работим от година и половина. Предстои да разработим стратегическите документи, които ще определят приоритетите и къде да бъдат фокусирани различните мерки. До края на годината първоначалните документи ще бъдат готови и ще бъдат подложени на обществено обсъждане.

- Установили ли сте нередности при изпълнението на обществени поръчки по проектите, финансирани със средства от ОПРР, и от какво естество са те?
Управляващият орган на ОПРР упражнява стриктен контрол по проведените от страна на бенефициентите обществени поръчки. Пропуските могат да се групират в няколко категории. Установили сме формулиране на ограничителни изисквания в документацията - например необосновано ограничаване на участието на чуждестранни лица чрез изискване на вписвания в български регистри. Към тази група може да причислим и ограниченията, свързани квалификацията на определени експерти. При някои обществени поръчки сме установявали наличието на незаконосъобразна методика за комплексна оценка, съдържаща субективни показатели. Друг вид нарушения са незаконосъобразните отстранявания на участници на формален принцип, както и изискването за предоставяне на доказателства за критерии за подбор на етап подаване на оферти. В тези случаи на бенефициента се налагат финансови корекции. Паралелно с това от наша страна се вземат превантивни мерки. Запознаваме бенефициентите с най-често срещаните нарушения. От своя страна Одитният орган също публикува анализи по тези въпроси на страницата си. Надяваме се, че всичко това ще помогне грешките при провеждане на обществените поръчки да намалеят, защото това е болезнен въпрос не само за бенефициентите, но и за нас.


- Кои са инфраструктурните проекти с национално финансиране, по които ще се работи през тази година?
Близо 119 км нови пътища от републиканската мрежа ще се изграждат през 2019 г. Наред с европейското финансиране за тях се заделят и значителни средства от републиканския бюджет и бюджета на АПИ по програма „Ново строителство".
На първо място сред тези проекти бих посочила автомагистрала „Хемус", която е приоритет на правителството, защото очакваме да даде тласък в икономическото развитие на Северна България. В края на миналата година правителството отпусна 1,35 млрд. лв. за строителство на нови 134,14 км от магистралата - от п.в. „Боаза" до пресичането с пътя от Русе до Велико Търново. Те ще се изпълняват от фирма „Автомагистрали" ЕАД, която има 30-годишна история и е 100% държавно дружество. Амбицията ни е този участък да бъде готов до 2023 г. Отделно през тази година предсрочно ще бъдат завършени 9,3 км от Ябланица до п.в. „Боаза", изпълнението към момента е 75%. Продължава строителството от другата страна на магистралата - в участъка от п.в. „Белокопитово" до п.в. „Буховци" с дължина 16 км, където инвестицията е близо 120 млн. лв. С добра организация е напълно реалистично цялата магистрала да бъде готова през 2024 г.
Със средства от бюджета се реализират още два важни проекта за Северна България - това са вертикалните пътни връзки „Русе-Велико Търново" и „Видин-Ботевград". Магистралата „Русе-Велико Търново" е стратегическа за страната, защото е свързана с проекта за нов мост на р.Дунав край Русе и тунела под връх Шипка. Програмата на АПИ предвижда през 2019 г. да стартират обществените поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажните работи и на строителния надзор при проектирането и строителството на участъка от Русе до Бяла и обходния път на града. Дължината на трасето е 76,2 км, а индикативната стойност за двата участъка е около 670 млн. лв. без ДДС.
Видим напредък през изминалата година отбелязваме по другата важна вертикална връзка - пътят Видин-Ботевград. Проектът е приоритетен в инвестиционната програма на АПИ и МРРБ до 2022 г., тъй като с подобряването на трасето ще се осигури бърза връзка между „Дунав мост 2" и автомагистралите „Хемус", „Тракия" и „Струма". С изпълнението му транзитният трафик ще бъде изведен от населените места. Ще се повиши безопасността на движение и ще се ограничи вредното въздействие на шума и замърсяването на въздуха от интензивния трафик.
Целият път ще е с магистрални габарити от Видин до Враца и ще е скоростен от Враца до Ботевград. Очаква се строителството му на терен да започне до края на 2019 г.
И накрая, но не на последно място по важност, в листата с големите инфраструктурни проекти е новата магистрала „Европа", която е част от трансевропейския транспортен коридор номер 10, свързващ Западна Европа със София, Истанбул, а оттам с Близкия и Средния изток. От Механизма „Свързана Европа" са осигурени част от средствата за изграждането на участъка от ГКПП „Калотина" до Драгоман. Общата стойност на отсечката е 165 млн. лв. За изграждането й вече е подписан договор с избрания изпълнител - „Страбак БПА". Изцяло от националния бюджет се финансира другият участък от магистралата - от Драгоман до Сливница. Договорът с изпълнителя „ГБС - инфраструктурно строителство" е на стойност 117 млн. лв.
С бюджетни средства ще се изгради и Софийския околовръстен път в участъка от пътен възел „Цариградско шосе" до пътен възел „Младост". Индикативна стойност на проекта 150 109 200 лв. с ДДС. Предстои изпълнение.

 

13.11.2019


 
    Share