Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

ТАМ КЪДЕТО ВЕЧЕ НЕ НИ ПОЗНАВАТ А ИМА МНОГО БИЗНЕС ЗА БЪЛГАРСКИ КОМПАНИИ


ТАМ, КЪДЕТО ВЕЧЕ НЕ НИ ПОЗНАВАТ, А ИМА МНОГО БИЗНЕС ЗА БЪЛГАРСКИ КОМПАНИИ

 Любомир Гетов, 
завършва ТУ София със специалност Автоматизация на производството, след което в продължение на години трупа търговски и мениджърски опит в различни индустрии. През 2009г. създава компания Анадър Пойнт Адвайзърс, която е съсредоточена в сферата на бизнес консултирането и обученията. От 2016г. е сертифициран мениджмънт консултант. През последните 5 години в голяма част от времето работи в страните от Централна Азия, като до момента е водил обучения и реализирал консултантски проекти в различни градове на Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан.

През последните пет години активно работя в Централна Азия, в страните  които са били част от колониалната система на Руската империя, които са преминали през трансформацията на съветски република, но със своя идентичност, макар и като част от СССР и станали независими държави в рамките на една нощ след разпада на Съветския съюз. 

Много често, когато спомена това пред представители на българския бизнес, въпросът който следва е: 

КАКВО ЗНАЯТ ЗА НАС И МОЖЕ ЛИ ДА РАБОТИМ НА ТЕЗИ ПАЗАРИ? 

Но преди да се опитам да дам някакъв отговор на този въпрос ето малко информация за региона и с какво си спомнят там България. 

Централна Азия е регион от Азия, населен от повече от сто националности, живеещи в Казахстан – 18 000 000, Узбекистан – 33 000 000,  Таджикистан – 9 000 000, Киргизстан – 6 000 000, Туркменистан – 6 000 000. Земя била част от Персия, империята на Тимуридите, Хорезмските шахове, Бухарския емират, Руската империя. Населението е предимно мюсюлманско, с присъща религиозна умереност. Прирастът е около 600 000 годишно, като най-голям е прираста в Узбекистан – 400 000. Регион, борещ се с остатъците на съветския тип управление в икономиката, млади нации търсещи своята идентичност в далечни корени - средновековни ханове, емири и народен епос.  Страни с развиващ се градивен национализъм и опит за напипване на правилния пулс на развитие на собствен облик, политически и икономически път на развитие с баланс между големите съседи като Русия и Китай. 

Знае ли се нещо за България и колко – обикновеният жител на тези страни не знае почти нищо за съвременна България – или ако знае е от руските мас медии, които изобщо не са мили към нас и по-скоро описват страната като колония на Европейския съюз. Малко повече знаят хората над 55 годишна възраст, които си спомнят консервираните краставички, маринованите чушки, компютрите Правец, цигарите Стюардеса и Шипка и луксозното БТ. Единствената асоциация със съвременна България е туризма – Златни пясъци и Слънчев бряг, както и че руснаците си купуват в България жилища.  Цялата тази картина не помага особено на българския бизнес, който все пак е решил да обърне поглед в тази посока на света, а смисъл да се насочи натам има и то не малък. 

Това са страни жадни за технологии и ноу хау адаптирани към техните условия и степен на развитие на икономиките в момента. 

Българския бизнес има това предимство, че в близкото си минало се е сбълсквал челно с редица проблеми, които са реалност в момента в региона, в различните страни в различна степен, разбира се. Това обаче за съжаление не означава, че в тези страни ни чакат с отворени обятия, тези пазари не са  “празни”, там отдавна са навлезли руски, корейски, малайзийски доставчици, а се развива и местна индустрия. 

Една от основните грешки, която се прави от представителите на българския бизнес, който е експортно ориентиран, е че мери с еднакъв аршин спрямо други - европейски, далечен изток или Африка. А този район си  има своите особености и предизвикателства, с които трябва да се съобразяваме. 

Друго виждане, което пречи е това - намираме си дистрибутор и той се оправя, както намери за добре. Продава си, т.к.  пазара не е развит, колкото евпорейските.  Но за съжаление това време е отминало безвъзвратно или, ако работи тази формула, продажбите са пренебрежимо малки по отношение на потенциала на пазара. 

Централно азиатските пазари се развиват с голяма скорост и при правилен подход и инвестиции в развиване на потреблението могат да бъдат изключително атрактивни, независимо от логистичните разходи, които са пречка за редица бизнеси. 

Участието на местни панаири и изложения е крайно скъпо и неефективно и би могло да се замени с други подходи за навлизане на пазара, проучване на съществуващата ситуация и условия на работа. 

Една от нишите където български компании вече работят и има още потенциал е в технологиите за хранително-вкусовата промишленост. В дадения случай е много важно да има български финансови институции, които да подкрепят това начинание като партньори на местни лизингови компании и банки. По този начин работят редица азиатски държави и успяват да са доста атрактивни за местния бизнес, нуждаещ се от тотална смяна на старото оборудване в хранително-вкусовата, текстилната промишленост, машиностроенето и други области. 

За момента няма преки партньорства между български и узбекски банки, например, което от своя страна затруднява съвместните проекти.  Взаимното доверие в Азия е изключително важен аспект на правенето на бизнес и то трябва да бъде заслужено, както от страна на доставчиците така и от страна на купувачите. 

Банки от Азия откриват директни кредитни линии към Узбеклизинг и с тези средства се финансира покупката на оборудване от съответните държави, същото сътрудничество предстои и с Беларус. Съвместните предприятия и директните инвестиции в производствени мощности са друга възможност за сериозно навлизане на пазара. 

Туризмът е друга една област, в която компании от двете страни могат да си сътрудничат по отношение на изграждане и менажиране на хотели. Туризмът е  изключително перспективно бизнес направление, като част от предпоствките за развитието му са богатото историческо наследство и дългия сезон. Културният и кулинарният туризъм тепърва ще заемат значително място в местната икономика, особено в районите на Самарканд, Бухара и Хива. 

Българската козметична индустрия също има ясно изразен потенциал да стъпи по-сериозно на пазарите в Централна Азия, но това може да стане само при наличието на подходящи партньори и стратегия за навлизане на пазара. В случай, че тези условия не бъдат изпълнени нивата на продажби ще си останат на няколко палета или камион на година. В момента в региона единствено представени са продукти на Рефан. 

Друг ниша, в която могат да навлязат българските компании е продажбата на иновативни технологии и ноу-хау в областта на селското стопанство и по- конкретно в процесите след събиране на реколтата от градинските насаждения. 

От гледна точка на нуждите на финансовия сектор и преминаването на банковия сектор към  дигитализирани процеси, българските IT компании могат да бъдат надеждни партньори  на вече утвърдените местни играчи. Успешен подход за навлизане в тази сфера вече реализира един от българските лидери в предоставяне на програмно обезпечение в дигиталния банкинг – Софтуер груп. 

В момента най-голямата българска инвестиция в Узбекистан е Уз Приста и Приста рисайклинг, които са  собственост на Приста ойл холдинг от българска страна. Тези инвестиции са пример за реализация на възможности при правилен подход към съответните пазари. 

Това са само няколко штрихи към това как българския бизнес може да се върне на пазари, които са били негови макар и през социализма. 

ОСНОВНОТО Е ДА ИМАМЕ ЖЕЛАНИЕ ДА БЪДЕМ АДАПТИВНИ И ДА ПОДХОДИМ МАЛКО ПО-СЕРИОЗНО ОТ БАЙ ГАНЬО С МУСКАЛИТЕ В ПОЯСА. 

 


 
    Share