Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

СЕМЕЙНИЯТ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ Трудна мисия без достъп до адекватно финансиране


СЕМЕЙНИЯТ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ Трудна мисия без достъп до адекватно финансиране

40% официално, над 60% реално, са семейните фирми в България. Приели сме Национална стратегия за насърчаване на МСП в България 2014-2020: Small Business Act и сме спрели с приемането й

СТРУКТУРА НА ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ - ОБЩ ПРЕГЛЕД

По данни на НСИ, българската икономика е доминирана от услуги (64,3%), следвани от преработваща промишленост (25,2%), строителство (5,6%) и селско стопанство (4,9%). Тази тенденция е валидна и по отношение на данните заброя на заетите – услуги (63,1%), преработваща промишленост (23,1%), строителство(7,1%) и селско стопанство (6,7%).

Най-голям брой предприятия принадлежи към секторите на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети (Сектор G), професионални и научни дейности (Сектор M) и преработващата промишленост (Сектор C).  Добивната промишленост (Сектор B), доставянето на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (Сектор E) и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива (Сектор D) са отраслите, в които броят на предприятията е по-малък от 2000 във всеки един. Основните предимства на българската икономика остават свързани с ниските цени, което прави страната уязвима на промени в международната конюнктура.

Според данни на ООН реалният дял на България в световния брутен вътрешен продукт от 1989 г. до 2006 г. е намалял над 25 пъти, докато този на Китай е увеличен над 6.2 пъти.

По данни на Министерство на икономиката, България от индустриална страна, сред първите 25 в света, сега е деиндустриализирана с относително малък принос от до по няколко процента на отделните подсектори на индустрията в дела на добавената стойност. Най-значим е подсектора на производството на храни – към 10%. Като цяло са унищожени значими подсектори като този на тежката химия, електроника, металургия и т.н. Огромен е делът на т.нар. неформална икономика – около 40% и към настоящия момент.

Анализът на използването на средствата от европейските фондове досега показва висока степен на неефективност в приноса им за икономическото развитие на страната.

1. ВИСОКИ НИВА НА КОРУПЦИЯ

Проблемът с корупцията има световно измерение – оценява се като един от десетте основни фактора за неконкурентоспособност на икономиката. Тя ограничава инвестициите и забавя икономическия растеж. Корупцията се отразява отрицателно и върху конкурентните механизми на пазарното стопанство, намалява бюджетните приходи, увеличава разходите по сделките, а оттам и цените на стоките и услугите. Съгласно коментарите на ЕК, ключов елемент за създаването на благоприятна за инвеститорите бизнес среда е наличието на независима, висококачествена и ефикасна съдебна система и на ефективни механизми за борба с корупцията.

2. НЕОБХОДИМОСТ ОТ РЕФОРМИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА 

В Доклада за глобалната конкурентоспособност за периода 2014–2015 г. България се нарежда на 126-то място от общо 144 държави по независимост на съдебната власт, на 124-то място по ефективност на нормативната уредба за уреждане на спорове и за оспорване на нормативни разпоредби и на 110-то място по защита на правата на собственост. Водеща класация на Световната банка е “Doing business”, според която при водещите държави необходимото време за разрешаване на търговски спорове е около 150 дни. Голямо препятствие за бизнес средата и привличането на преки чуждестранни инвестиции е необходимото време за търговски спорове в България, което е близо 4 пъти по-дълго, почти 600 дни. И това не е най-дългия срок, тъй като част от делата стигат до извънсъдебни споразумения.

3. ЛИПСА НА ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО

Електронното използване на услуги, предоставяни от администрацията, води до значително намаляване на разходите за заплати на държавните служители, както и икономии от количеството на заетия персонал в сферата на администрацията. Чрез политиката на държавното правителство се осъществява прозрачност в дейността на държавната администрация и на техните действия, която преди появата на електронните услуги е била твърде трудно постижима.

4. АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ- НИСЪК

Въпреки реформите за модернизиране на администрацията на публичния сектор ефективността на правителствените институции остава ниска поради разпокъсаността на усилията и липсата на насочване на политиката. Продължават да съществуват слабости в институционален аспект и в административния капацитет, които засягат ключови сектори на икономиката и водят до забавяне на структурните реформи и слабо усвояване на средствата на ЕС.

Броят на малките и средните предприятия е 377 383, което представлява 99.8% от всички предприятия. 

Броят на микропредприятията (от 0 до 9 заети) е 348 372. Делът им в общия брой е 91.9%;

Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 23 768;

Броят на средните предприятия (от 50 до 249 заети) е 4 497;

Големите предприятия (250 и повече заети) са 746.

Според статистиката около 40% от компаниите в България са семейни, но реалният процент е по-голям - над 60%.

Създава заетост;

Създава гъвкавост на пазара;

Ускорява местното и регионалното развитие;

Развива предприемачески дух и нова бизнес култура;

Основа на средната класа.

СЕКТОРИТЕ, В КОИТО ФУНКЦИОНИРАТ  НАЙ-МНОГО СЕМЕЙНИ ФИРМИ СА:

туризъм – хотелиерство и ресторантьорство;

търговия;

занаяти;

земеделие.

ОСНОВНИТЕ ФОРМИ НА СЕМЕЙНИЯ БИЗНЕС СА:

регистрация като ЕТ, ЕООД или ООД (ТЗ) или като кооперация (ЗК);

физически лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;

занаятчии;

лица, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия.

СПЕЦИФИКА НА СЕМЕЙНИТЕ ФИРМИ

семейните фирми са малки и не предоставят комплексни услуги;

нямат строга специализация;

разполагат с ограничени ресурси за инвестиции и иновации;

заетите в тях са натоварени с  разнородни функции;

взимането  на управленски решения е централизирано. 

ОСНОВНИ ПРЕЧКИ ПРЕД СЕМЕЙНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ

ниска покупателна способност;

висока социално-осигурителна тежест;

труден достъп до финансиране;

нелоялна конкуренция;

чести законодателни промени;

бюрокрация;

ниска производителност на труда.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СЕМЕЙНИЯ БИЗНЕС

финансово;

информационно;

консултации;

обучения;

подготовка на проекти.

ФИНАНСИРАНЕ НА СЕМЕЙНИЯ БИЗНЕС

банково;

небанкови способи за финансиране на семейния бизнес;

лизинг;

франчайзинг;

рисково финансиране; 

безвъзмездно целево финансиране;

чрез Оперативните програми:

– ОП Иновации и Конкурентоспособност;

– ОП Регионално развитие;

– програма за развитие на селските райони;

– програми на ЕС за директно финансиране на МСП.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЕМЕЙНИЯ БИЗНЕС

отговорност пред потребителите:

–  безопасност на стоките;

– етикиране и  информация за качествата на стоките.

съответствие с нормативни изисквания (екология, охрана на труда, стандарти и т.н.);

достъп до обществени поръчки;

унаследяване на бизнеса.

ПРИЧИНИ ЗА ПРОВАЛ НА СЕМЕЙНИЯ БИЗНЕС

недостиг на собствен капитал и проблеми с финансирането;

недостатъчна квалификация на предприемачите;

неправилна преценка на пазара и конкурентните отношения;

неадекватна визия за разширяване на бизнеса.


 
    Share