Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Семейният бизнес


Семейният бизнес
ТАЗИ РАБОТА НЕ Е КАТО ОНАЗИ РАБОТА

Дефиниция за фамилен бизнес, според ЕК:
фамилен бизнес е фирма, където мажоритарният пакет от собствеността директно или индиректно е собственост на едно семейство и поне един човек от фамилията трябва да участва активно в работата на компанията, а не всички да чакат дивиденти. Когато компанията излезе на борсата, членовете на семейството трябва да имат поне 25 на сто от акциите.

Първата стъпка в бизнеса, сладката мечта на почти всеки предприемач, особено тук, в България, веднага след демократичните промени от 1989 г. – семеен бизнес! Да отвориш малко магазинче или кафене, или ресторантче, с жената/ мъжа, с брата, сестрата, брадчеда, да го оставиш на децата, а те на внуците...

Възможно ли е да не познавате поне един човек, който да е тръгнал по този път? Нищо чудно няма във факта, че около 60% от бизнеса по света е именно семеен (за България този показател е около 45%). Семейният бизнес, за добро или лошо, още в своя генезис е натоварен с бремето на личното. “Нищо лично, просто бизнес“, тук се трансформира във “Всичко е толкова лично в семейния бизнес“. Взаимоотношенията в семейството, с цялата им сложност и динамичност, проектирани в ежедневната рутина на бизнеса, могат да действат като реактивно гориво или като воденичен камък на шията. Според изследване, цитирано във Форбс, по-малко от 1/3 от семейните фирми успяват да предадат бизнеса на второто поколение, а 50% от тях не успяват да оцелеят до предаване от второто на третото поколение. Приемствеността не е лека задача – оказва се, че едва около 15 от 100 фамилни фирми просъществуват в три поколения и повече. Визионерството и лидерството, с които човек създава даден бизнес, са неща трудни, понякога направо невъзможни за предаване в наследство, и избледняват през поколенията. Докато се стигне до проблема с онаследяването, семейният бизнес най-често се изправя пред следните казуси:

Участници – кой да участва и под каква форма;
Хора извън семейството – да влизат или не, кой решава и кой отговаря;
Разпределение на средства – по равно или по заслуги;
Спазване на йерархия – шефът в семейството може ли да не е шеф във фирмата;
Хармонични отношения в семейството – номер едно приоритет, ама кой отговаря.

От решаването им до голяма степен зависи доброто функциониране и бъдещето на бизнеса. Същевременно, семейният бизнес има своите безспорни предимства. Доста точно е формулирал 7 от тях Джоел Шчечтър, изпълнителен директор на 64-годишната семейна компания Honora. И така:

1. Бързина.
Това, което обсъждаме на закуска, можем да задвижим до обяд. Все пак семейството е естествен отбор, а в динамичното съвремие бързината понякога е всичко.

2. Единство.
Чувството на принадлежност към семейството. Скандали стават и при нас, но в името на общата цел загърбваме дрязгите.

3. Естеството ни, плюс възпитание.
Някои от нас са родени предприемачи; така възпитаваме и децата си. Те израстват в такава среда и повлияни от това ежедневно да наблюдават труда, който е нужен, за да печелиш в бизнеса.

4. Искреност и автентичност.
Семейството е място, на което всеки може да се отпусне и да бъде себе си. Възможността да бъдеш безстрашен и емоционално честен помага на бизнеса.

5. Доверие.
То е в основата на всеки бизнес. В семейството имаме възможността да говорим и се държим честно и открито.

6. Контрол.
Семейният бизнес контролира съдбата си. Ние решаваме кога и как да продължим нещата.

7. Генетична изобретателност в запас.
Нашите наследници са гаранция, че бизнесът ни ще бъде “в крак“ със съвременните технологични новости. Те са нашият поглед напред в бъдещето.

Семейният бизнес не е лека работа. То кой ли бизнес е! Но нека е ясно, за честта на фамилията и в името на това да оставиш следа и наследство в поколенията след теб и извън тях, за времето, когато няма да те има, е, струва си поне да се опита.

Виждаме бъдещето си през терминал 2
ТРИФОН ТОМОВ, ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МАЛКИЯ СЕМЕЕН БИЗНЕС

ТРИФОН ТОМОВ Е СОБСТВЕНИК НА ФИРМА „ТОМИ“ – ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ЗАКУСКИ И СОБСТВЕНИК НА РЕСТОРАНТ. В ЧАСТНИЯ БИЗНЕС Е ОТ 1988 ГОДИНА

Какъв е Вашият бизнес и каква е историята на неговото създаване?
Към настоящия момент имаме няколко закусвални – „Закуски Томи“- и ресторант. Бяхме кадри на Балкантурист, работехме в системата на Общественото хранене, това сме завършили. От 1988 г. по линия на Указ 56 наехме пицария и от тогава сме в частния сектор.

С какво бяха свързани трудностите с него през първите години и към днешна дата?
Трудностите са сега – не когато започнахме. Човекът от ХЕИ дойде на място да ни даде разрешителното. Проблемите започнаха след 1996 г. През социализма всичко беше държавно, нямаше ангажименти да инвестираш.

Същата тази администрация продължи да работи по стария начин – без оглед на това, че всичко вече идва от нас (инвестиции, разходи, заплати, риск…) продължи да ни казва как да работим, как да си подредим обекта и т.н. А в такъв от 20 кв.м. трябва да има тоалетна, 3 входа (нищо че работи 1 човек, максимум 2-ма), мивка за ръце, 3-гнездна мивка за съдове, мивки за всяка храна, да няма пресичане на суровата и готовата продукция – странно как ще се пресекат като работи 1 човек. Въпреки че се зарежда всеки ден, искат склад и 100 хладилника. Измислиха и инструкциите по стените. Оказа се, че дори ръцете не можем да си измием сами.

В какво виждате предимствата и недостатъците на семейния бизнес?
Предимствата са в това, че се запазва семейството, че останахме в България, че се чувстваме отговорни, че има приемственост. Недостатъците са доста. Малкият бизнес сме най-уязвими от администрацията – всички нас тъпчат, в голямото предприятие не смеят да влязат, а при нас колят и бесят. Хипермаркетите, които са построени в кварталите, предлагат топла и студена кухня с цени под себестойност.

Как например се продава скара за 0,25 лв., какво има в това кебапче и защо Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) не ги проверява за това? Сигурно защото има безплатни карти… Не може да се прави конкуренция с ниски цени. Конкуренция се прави с качество.

Ползвали ли сте някаква форма на помощ от държавни институции, банки или от европейски програми. Как се отразява това на бизнеса Ви?
По принцип е трудно да получиш банков кредит, когато си от малкия и средния бизнес, тъй като за добри условия по кредит банките търсят годишен оборот към 1 млн. лева. По програма „Джеръми“ получихме кредит, който е добър като за България.

По програма за развитие на селските райони кандидатствахме с търговски обект – на 12 км. от града и между 2 села - за селски туризъм. Оказа се, че мястото не било селски район!?

Има ли нещо от страна на държавните институции, което смятате, че те трябва да направят в полза на по-доброто функциониране на бизнеса?
Да отпаднат много разрешителни при стартиране на бизнес, да има нисколихвени кредити при започване на нов бизнес, с гратисен период. Нека БАБХ (Българска агенция за безопасност на храните) да каже къде в ЕС има аналог на тяхната агенция. Защото наши работници работят в Берлин, в Брюксел и там няма следи от такъв европейски контрол. Никъде БАБХ не се занимава с малките обекти, които произвеждат и продават на място. Глобите са много големи за нашите печалби и рекетът процъфтява, а най-малката глоба, която е 300 лв., не подлежи на обжалване.

Глоби се правят на собственика на фирмата, а не на работника-нарушител. Храним прекалено много паразити.

Добрите отношения в семейството достатъчни ли са за правенето на добър семеен бизнес или е нужно нещо повече?
Да, макар горните проблеми често да изострят отношенията ни, това е голямо предимство – доверието в семейството, това, че всички са заинтересовани бизнесът да върви, работим без администрация и без работно време…

Как виждате бъдещето на бизнеса ви; с какво са свързани амбициите ви?
Виждаме го в Терминал 2. Бъдещето ни в тази държава е обречено – чакаме китайците. И това е благодарение на държавната и общинска администрация, която издържаме.

ИНТЕРВЮ НА ИВАЙЛО ГАНЧЕВ


 
    Share