Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

СЕМЕЙНИТЕ ФИРМИ-загубени традиции, слабо подготвени наследници


СЕМЕЙНИТЕ ФИРМИ-загубени традиции, слабо подготвени наследници 

Секторът на фамилния бизнес съставлява важна част от българската икономика, като семейните предприятия играят съществена роля за социално - икономическото развитие и динамика на национално равнище. 

По отношение на характеристиките на фамилния бизнес в страната, последните статистически данни подкрепят разбирането, че българските семейни фирми са малки компании, предимно микро и малки предприятия, опериращи в традиционни сектори като търговия на дребно, туризъм (най-често малки хотели и ресторанти), занаятчийско производство, строителство и други сектори. Поради малкия си размер, в общи линии, семейните фирми се считат за близки до малките и средните предприятия (МСП), съобразно техните характеристики и поведение. В това отношение, значимостта на фамилните компании се свързва основно с приноса, който имат за заетостта, но и с тяхната немощ в по-голямата си част. 

Изследването на фамилния бизнес в България е най-актуалният източник на данни за семейните предприятия в страната. То е проведено от Националния статистически институт (НСИ) в периода 2016-2017г. и сочи, че през 2015 г. семейните фирми представляват 25% от всички активни предприятия на територията на България, докато техният принос за БВП и заетостта е съответно 10.5% и 16.23%. През 2015г., най-голям дял във фамилните фирми и заетите в тях имат секторите търговия на дребно, преработвателна промишленост, туризъм и строителство. 

Въпреки, че секторът на семейния бизнес в България е доминиран от фирми без служители, управлявани основно от собствениците и неплатени членове на техните семейства, на предприятията с 10 или повече служители се падат повече от 50% от заетите, оборота и активите. 

Друга особеност на фамилния бизнес в България е, че фирмите на 5 и повече години преобладават с дял от почти 70% от всички семейни предприятия. В България няма национални политики, които активно да подпомагат семейния бизнес, нито съществуват инициативи на национално ниво, насочени към проблемите на приемствеността в подобни фирми, тъй като фамилните компании като цяло се отъждествяват с МСП. В резултат на това, интересите на семейния бизнес са слабо представени от организации и органи като търговско - промишлени палати, асоциации, организации на занаятчии, професионалисти и търговци. Възможно е, обаче, да бъдат идентифицирани някои откъслечни усилия на отделни организации.

Въпросите за приемствеността в семейния бизнес обикновено не са част от дневния ред на семейните фирми в България, тъй като по-голямата част от тях все още се ръководят от първо поколение предприемачи. 

Собствеността и управленският контрол са съсредоточени в по-възрастните членове на семейството, които обикновено държат бъдещите наследници настрана от управлението на компанията. Подобен стил на управление води до редица проблеми, свързани с приемствеността, като най-важният сред тях е незадоволителното равнище на подготовка на наследниците да ръководят семейния бизнес и да наследят настоящите собственици. 

Други значими проблеми в това направление включват липсата на практики, свързани с: въвеждането на съвременни подходи за управление на семейния бизнес, сформирането на семейни съвети и използването на работещи решения за преодоляване на семейните конфликти. 

КАТО ЦЯЛО, ЛИПСАТА НА ТРАДИЦИИ В СЕМЕЙНИЯ БИЗНЕС И НЕДОСТАТЪЧНАТА ПОДКРЕПА, КАКТО ОТ СТРАНА НА ПУБЛИЧНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ТАКА И ОТ СТРАНА НА НПО, ЗАТРУДНЯВАТ ОЦЕЛЯВАНЕТО, УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ И ПРИЕМСТВЕНОСТТА В СЕМЕЙНИТЕ ФИРМИ В БЪЛГАРИЯ.

 


 
    Share