БРОЙ 08, 2017 XXXIII   вход за абонати  
bg | en           

ПРЕДЛОЖЕТЕ БЪРЗО УСВОЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯ НА МЛАДЕЖИТЕ, КОИТО НЕ ИСКАТ ИЛИ НЕ МОГАТ ДА УЧАТ ПОВЕЧЕ


ПРЕДЛОЖЕТЕ БЪРЗО УСВОЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯ НА МЛАДЕЖИТЕ, КОИТО НЕ ИСКАТ ИЛИ НЕ МОГАТ ДА УЧАТ ПОВЕЧЕ  

Велислав Русев - Главен редактор на списание "Бизнес Клуб"

Почти няма да срещнете представител на бизнеса в България в последните няколко години, който да не ви каже, че среща проблеми при намирането на качествени хора за работа. На хора, които са научени да работят и имат съответната квалификация, така че да влязат директно в процеса и да създават принаден продукт, да са ефективни в това, което вършат.

Силен е проблемът с младите кадри, които излизат от училищата и университетите. Те трябва да се доубучават и преобучават, според спецификата на работата в съответните фирми.  Силно неравномерно е съотношението между завършващите образование по региони в България и нуждите на бизнеса от кадри в същите региони.

В този брой на "Бизнес Клуб" се концентрирахме предимно върху средното и професионалното образование. Оказа се, че държавата е отпуснала ваучери за професионална преквалификация - 50 000, но няма кой да ги усвои, само 8 000 реално са реализирани. Една от причините, е че не са се намерили обучители. Това е своеобразна парадоксална ситуация, след като бизнеса е в състояние на перманентно оплакване, че трудно намират свестни работници и служители. 

ЗАТОВА Е КРАЙНО ВРЕМЕ СПОРЕД НАС, БИЗНЕСИТЕ, РАЗЛИЧНИ ОТ ДИГИТАЛНИЯ, ДА ПОДАДАТ РЪКА И НА ДЪРЖАВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА И ЗАЕДНО ДА СЪЗДАДАТ НЕОБХОДИМИТЕ КАДРИ.

В годините на така наречения "зрял социализъм" имаше Професионални учебни центрове за всеки бранш от икономиката. Аз лично съм завършил средно образование след обучение в УПК по строителство. Чрез тапията за разряд и това, на което ме научиха съм се издържал по време на цялото си следване и изкарвах добри пари. 

Сега много младежи отпадат от образование преди да са приключили дадена образователна степен - заради липса на интерес към преподаването, заради семейна среда, която не ги стимулира да учат. От друга страна средното образование в България е прекалено дълго - 12 класа, за да имаш пълна диплома. Не е ли редно още в 7-и и 8-ми клас да се помисли за тестване на нагласите на учениците и тези от тях които не искат или не могат повече да продължат напред да се насочат към професионални центрове, в които за 6 месеца, комбинирано с пряка практика да усвоят професия. Все пак навършвайки 15 години те вече биха могли да работят легално. Така не изпускаш детето, а го държиш в социална и трудова среда, а за чиракуването си в някакво производство, например, получава и стимулиращо възнаграждение, на ставка, осигурена от държавата, по национална програма за приобщаваща квалификация. 

ПРЕДЛАГАМЕ ПОЛИТИЦИТЕ И БИЗНЕС ЗАЕДНО ДА ПОМИСЛЯТ ЗА СТИМУЛИРАЩА ПРОФЕСИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ОТПАДАЩИТЕ РАНО ОТ УЧИЛИЩЕ. 

Другият аспект е за нуждите от квалифицирани работници по региони.

Ние от "Бизнес Клуб" обиколихме страната покрай организирания от нас бизнес форум "Силни региони за силна икономика". Много са ни преките впечатления. Имаме предложение:

Три са министерствата, от които зависи, и които заедно трябва да направят национален анализ и програма за необходимостта от кадри по региони. Това са Министерство на икономиката, Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика. Към МИ има една Агенция за насърчаване на МСП, която от години прави база данни за тях и потребностите им от представяне и развитие. (Покрай този проект имаше и скандали, но с това няма да се занимаваме.) Според нас няма да е проблем на тази агенция да се възложи проучване, детайлно на всеки регион. Да питат, просто, фирмите - микро, малките и средните, които са 99% от активните икономически субекти в България, от какви кадри имат нужда. Резултатите да се обобщят и да се възложи на образователната система да обучи такива хора в хоризонт от максимум 2 години.  Логиката обаче изисква и местният бизнес да влезе директно с участие и наблюдаване на учебния процес. И да предложи предварителни договори на обучаваните. Регламентацията обаче на такива отношения зависи пак от държавата. Работодателите са прави в искането си, ако са влагали в образованието на средношколци и студенти, да могат да ги ползват поне 5 години след завършването им. Такива задължаващи практики има почти в цяла Западна Европа и в САЩ. Образованието има цена и тя не е никак ниска. В Хърватска, ако искаш да се откажеш от предварително подписания договор с работодател, който те е подкрепял докато учиш и се специализираш, се задължаваш да си платиш целия курс на обучение. Така в Хърватия, страна, член на ЕС,  смятат, че могат да разрешат проблема с изтичането на кадри в посока други страни.

ПРЕДЛАГАМЕ ДА СЕ НАПРАВИ ЦЯЛОСТЕН И ДЪЛБОК АНАЛИЗ НА ИКОНОМИКАТА В 6-ТЕ МАКРОРЕГИОНА НА БЪЛГАРИЯ. ДА СЕ СЪБЕРАТ И АНАЛИЗИРАТ ИСКАНИЯТА НА БИЗНЕСА ОТ КАДРИ И УЧИЛИЩАТА И ВУЗ-ОВЕ ДА СЕ НАТОВАРЯТ СЪС ЗАДАЧАТА ДА ГИ СЪЗДАДАТ. КАТО ЗА ТЕЗИ КАДРИ ИМА ПРИОРИТЕТНО ДЪРЖАВНО ФИНАНСИРАНЕ.

2-та милиона българи, които трайно са емигрирали в чужбина, създавайки с уменията и образованието си продукт за други общества, едва ли ще са завърнат преди да се пенсионират. Не бива много да разчитаме и на студентите, които учат в чужди университети. Въпреки кампанията, която върви, че млади се завръщат, за да се реализират в България. Много не й вярвам. Завръщащитите се започват работа пак за чужди компании, които, въпреки оптимизма за добри условия за бизнес у нас, предпочитат да изнесат печалбите си в чужбина.  Защо е така ли? Защото не можем да докажем, че в България има предвидима среда за бизнес и развитие.


 
    Share