Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Прах и мръсен въздух - проблем за 80 на сто от територията на България


Прах и мръсен въздух - проблем за 80 на сто от територията на България
Прах, Прах, прах. Постоянно и навсякъде. Миете си колата, оставяте я навън, пада или не пада дъжд, но след два дни тя отвово е  за автомивка

  Така е в София, в Пловдив, във Видин, в Стара Загора и още много български градове. България е сред най-засегнатите от прахово замърсяване страни.

  Пътищата, ТЕЦ-овете, земеделското производство са сред най-активните замърсители на въздуха с прахови частици. 

  Това е основно наш проблем, защото можем да наложим строги норми срещу праха в атмосферарата, която дишаме. Не само да отчитаме лошите си показатели.

  Технологиите са достатъчно развити - прохоуловители и сероочистващи системи има внедрени в редица производства в Западна Европа, най-вече в енергоцентралите на минерални горива, доколкото са останали там да работят. В Вългария обаче това е обществен проблем, че ако накарат собственици на такива централи да вложат пари в екология, може да се загубят работни места и да се създаде социално напрежение. И затова тецовете ни работят против много европравила до изчерпване на ресурса им.

  Мини, енергетика, транспорт, добивна промишленост, строителство, едромащабно земеделие, битово отопление. Това са източниците на фини прахови частици, които българинът диша всеки ден. 

  Над 80 на сто от населението на България е засегнато от замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ10) над допустимите норми, което е от

два до три пъти повече в сравнение със средните нива за Европа

  - 22-42%. Ако се вземе и процентът на наднормено замърсяване с по-дребните ФПЧ 2.5, които българите вдишват, процентът им стига до 90%.

  Това показват данни в Националния доклад за състоянието на околната среда за 2013 г.  Не са по различни и в следващите години, въпреки ме има индикации за подобрение.

  Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ10) продължава да е основен проблем за въздуха у нас във всички шест района за оценка на качеството му са регистрирани превишения на средноденонощната и средногодишната норма.

  Най-голям брой превишения са измерени в Пловдив (като там през 2014 и 2015 г. картината се подобрява), последван от Варна и Монтана. А най-мръсен въздух дишат жителите на градове от Североизточна България – Видин, Ловеч, Монтана и Плевен, както и Варна.

  Фините прахови частици (ФПЧ2.5 и ФПЧ10) наред с озона са най-проблемните замърсители, засягащи човешкото здраве.

В България няма официални данни за връзката между мръсния въздух и здравословните проблеми

които причиняват различните замърсители, както и за разходите, до които водят съответната заболяемост и преждевременна смъртност (или т.нар. цена на замърсяването).

  165 млрд. евро е цената в Европа, измерена в човешко здраве и щети за околната среда вследствие от замърсяването на въздуха от индустриални заводи за периода 2008-2012 г. Половината от тези разходи и щети идват от едва 1% от индустриални заводи.

  Европейският метод на изчисление на негативите последици за човешкото здраве (методът, който ползва Европейската агенция за околна среда(ЕАОС) е стандартизиран метод на Европейската комисия) е изключително оспорван от средите на бизнеса. Според изчисления на ЕАОС 430 000 случая на преждевременна смърт на европейско ниво са причинени от ФПЧ.

  Основен източник на ФПЧ е битовото отопление, а други източници на фин прах са пътният транспорт, промишлеността, строителството, замърсените и лошо поддържаните пътни артерии и настилки, отчита ЕАОС и за България. Националната ни агенция за опазване на околната среда не го оспорва. Факт е, че от влизането на България в ЕС нормите за ФПЧ се превишават. Методологията на измерване може и да е оспорвана, но е факт, че колите ни за два дни навън са покриват с прах, а в Гълъбово, например, сутрин през зимата често мирише на развалени яйца.

  Екоминистерството предпиема и мерки. Според законови промени кметовете трябва да имат правомощия да спират или ограничават движението на автомобилите в градовете в случаите на сериозно и опасно надвишаване на допустими норми на замърсяване, както се случва редовно в София през зимата.

  Градоначалниците имат право да глобяват предприятия, свързани с качеството на въздуха до 5000 лв.

  Гражданите, които се отопляват на дърва, брикети и пелети, могат да бъдат стимулирани да слагат филтри на комините си.

  В градския транспорт тенденцията е към обновяване на парка с превозни средства, предимно на природен газ. Пари за електробуси няма. В цялата страна вървящите по маршрути на градския транспорт са не повече от 5.

  За периода 1990 – 2013 г. емисиите азотни, серни оксиди и амоняк са намалели 77%. Въпреки това има райони на страната, където се превишават нормите на серен диоксид, а 1.4% от населението живее при нива над допустимата норма, което е над два пъти по-висок процент за Европа (0.5%). Проблемните превишения на алармения праг най-често в са в Гълъбово  и Димитровград. ТЕЦ-овете са най-големият източник на емисии серен диоксид със 72% от общото емитирано количество. В югоизточната част на страната основни източници са централите "Марица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток" 3. След затварянето на ТЕЦ "Република" този замърсител вече не е проблем за въздуха на Перник.

10 - PRAH-KOLONI.jpg


 
    Share