Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Постсъветска Азия е огромен пазар за нас, само че не го разбираме


Постсъветска Азия е огромен пазар за нас, само че не го разбираме

Любомир Гетов, завършва ТУ София със специалност Автоматизация на производството, след което в продължение на години трупа търговски и мениджърски опит в различни индустрии. През 2009г. създава компания Анадър Пойнт Адвайзърс, която е съсредоточена в сферата на бизнес консултирането и обученията. От 2016г. е сертифициран мениджмънт консултант. През последните 5 години в голяма част от времето работи в страните от Централна Азия, като до момента е водил обучения и реализирал консултантски проекти в различни градове на Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан.

 

Пиша тези редове по време на поредната си мисия в Узбекистан този път в градовете Джизак, Карши, Шахризабз и Ташкент.  И за пореден път се убеждавам как всъщност болшинството от българските собственици - производители като цяло тотално не познават съвременната обстановка в страните от бивишия Съветски съюз.  

Ако направите един съвсем бърз анализ на международната търговия с тези страни ще видите, че всъщност България има положителен търговски баланс почти с всички, но за съжаление самите номинали са твърде скромни. Основните пера за всички страни са продуктите на българската фармация, които са с традиции на тези пазари, но не са ги загубили през последните 30 г. за разлика от почти всички останали. 

Практически отсъства хранително-вкусовата промишленост, винарския сектор, леката промишленост и др. Сектори, които са били традиционни за тези пазари по време на социализма.  

Да със сигурност има обективни пречки и обстоятелства, с които можем да обясним създалата се ситуация, но на база моя опит мога да твърдя, че основната причина за отсъствието на български брандове е липсата на желание от страна на българските компании да вникнат малко по-дълбоко в икономическата обстановка и спецификата при работа с тези страни. 

Естествено няма как да сложим под един знаменател  Грузия, Армения от една страна и Узбекистан, Киргизстан от друга, но това което е общото, е че пазарите им са наситени като цяло и никой не ни чака с отворени обятия, а българските компании трябва да се борят за пазар.

И тук се изпарява всичкия ентусиазъм, в момента в който трябва да се изгради стратегия за навлизане на пазари и да се подхванат  нещата, както биха го направили едни компании от Русия, Корея, Холандия и Латвия например. 

Българският собственик все още разглежда тези пазари през парадигмата - "да метнем два тира, пък после ще видим" само че тези времена са отминали много отдавна, и много от българските производители, които са продавали на тези пазари до преди 10-15 години си спомнят с умиление,  без да се замислят защо всъщност са ги загубили. 

Друг важен момент е отношението на повечето български бизнесмени към представителите на тези страни също собственици на бизнес - с една лека надменност и чувство за превъзходство, които в редица случаи са нео-босновани и са резултат на липса на каквато и да било култура по отношение на поведение с представители на други култури и религии.

Безспорно българската икономика е тясно свързана с икономиките на ЕС и това едва ли не е оправдание да не поглеждаме в посока изток, но защо тогава хотелите  в Ташкент  са пълни с холандци, белгийци, чехи и латвийци, нима техните икономики не са част от ЕС? 

Истината е, че бизнесът  в тези страни е много по- проактивен в търсенето на  нови възможности, отколкото средния български бизнесмен. 

Потенциалните направления за експорт на българската индустрия е както традиционните фармация и подемна техника, но и редица други - козметика, винарския сектор, хранително-вкусови технологии,  възможност за съвместни проекти в туризма и други.  

Трябва да се има предвид, че основата е при навлизане на пазарите да има структуриран подход с предварително направени маркетингови проучвания и стабилни партньори на място, въвличане в екипите на експерти по отношение на съответните пазари и то не с опит от преди 20-30 години, а с актуални знания за пазарите. 

Много често българския производител разчита на един до три големи западноевропейски партньори, на които се крепи и гордо вее байрака  за 80-90% експорт, само че липсата на диверсификация е довела до крах не една и две български компании, разчитащи на гиганти като ИКЕА, например, една промяна на конюнктурата в  този изток може да ви извади от списъците на доставчици в рамките на седмици. 

Диверсификацията на експорта е в основата на стабилността на компаниите и възмонжността за развитие за в бъдеще.  И както се инвестира в развитие на технологии, така следва да се инвестира и в развитие на чужди пазари и то не когато се закъса, а сега когато всичко е наред!

Възможностите за експорт конкретно в Централна Азия и откриване на съвместни бизнеси ще се засилват с всяка една година, поради засилващата се регионална интеграция, откриването на границите между страните и все по-силното желание за придобиване на собствен облик, а не периферия на Русия. 

Постоянно нарастващото население с около 1000 000 годишно в регион от 70 000 000 потребители и население с над 40% младежи е потенциал за редица нишови продукти и възможности за бизнес в регион, традиционно позитивно настроен към България. 

Като заключение искам да подчертая, че виждането да жънем  без да сме сяли, както е в момента е задънена улица. Необходимо е да се тръгне от някъде с премерени инвестиции, за да може да се развиват подобни пазари, навлизането на един  холандски или белгийски пазар не е никак по- евтино, дори напротив,  а и печалбите от тези пазари са толкова ниски, че при продължаващото се повишаване на заплатите в редица сектори ще станат съвсем скоро нерентабилни. 

Възможността за продажба на български технологични линии, инженерингови решения, последващо внедряване и обучение на местни специалисти е ключа към пазари в Кавказ  и Централна Азия на продукти с реална добавена стойност.

 


 
    Share