Брой 9, 2018 XLV   вход за абонати  
bg | en           

ОТВАРЯНЕТО НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР ЗА ХОРА ОТ ТРЕТИ СТРАНИ Е НЕИЗБЕЖНО И ЗАКЪСНЯЛО


ОТВАРЯНЕТО НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР ЗА ХОРА ОТ ТРЕТИ СТРАНИ Е НЕИЗБЕЖНО И ЗАКЪСНЯЛО

Георги Найденов е магистър икономист по образование, като зад гърба си има сериозен опит в сферата на финансите, администрацията и развитието на проекти. Той е работил като експерт по управлението на средствата от ЕС в Министерство на финансите. След това няколко години като финансов и административен секретар в Посолство на Държавата Израел в София, а по-късно и като съветник на изпълнителният директор на голям белгийски инвеститор. Създава и ръководи в продължение на три години направлението за маркетинг и продажби на една от водещите финансово-консултантски компании в България. В периода 2014-2015 г. е съветник по икономическата политика на заместник министър-председателя по европейски политики и институционални въпроси. В последствие е висш мениджър на една от водещите застрахователни компании в България. Към момента е Управител на Jobs Partner, лицензирана компания за предоставяне на комплексни HR услуги, както и на Next Generation Solutions, фирма оперираща в сферата на рекламния текстил и корпоративното/работно облекло. 

Стабилният четирипроцентен ръст на българската икономика е добра новина, която обещава да се запази и през следващата година. Макар и наполовина на румънския, растежът се дължи на едни и същи фактори: нарастване на потребителското доверие и платежоспособността у дома, както и на добрите икономически показатели на основните пазари на двете страни в ЕС. Що се отнася до слабостите на икономиката ни, тук тя има една обща и една много различна черта с румънската. Различието идва от главоломния ръст на чуждестранните инвестиции в северната ни съседка – ръст, за който само можем да мечтаем. Чуждестранните инвестиции у нас са близо до най-ниските си стойности за последните 10 години и макар тази година да се забелязва известно раздвижване, трендът тръгва от прекалено ниска точка, за да бъде обърнат лесно. 

Общата слабост между България и Румъния е драстичната липса на всички видове работна ръка. Според едно скорошно глобално изследване, Румъния и България са в десетката държави с най-големи затруднения при попълването на вакантни длъжности, като 72 процента от мениджърите на север от Дунава са срещнали трудности при намирането на подходящ персонал. Процентът за България е 62. Търси се квалифициран технически персонал, оператори на машини, инженери, IT специалисти, счетоводители, мениджъри продажби, шофьори, работници в туристическия бранш (хотелиерство и ресторантьорство), неквалифицирана работна ръка, продавачи. Лошата демографска картина и емиграционните трендове от последните десетилетия правят ситуацията особено трудна.

Кризата за работна ръка е основно предизвикателство пред по-нататъшното развитие на българската икономика и застрашава ключови сектори от нея. Държавната политика е неадекватна на ситуацията. Дълго обсъжданата и въведена с голямо закъснение синя карта е валидна само за IT сектора, който, макар и развиващ се с бурни темпове и носещ висока добавена стойност, заема малък дял от общата заетост. С малки изключения, ниските нива на заплащане изключват перспективата българският пазар на труда да стане интересен за граждани на ЕС. Десетпроцентовият праг за наемане на работна ръка от страни извън ЕС, наложен на  бизнеса, спъва отварянето към света и поставя работодателите в крайно неизгодна ситуация. Неспособността и нежеланието на българското общество да абсорбира мигранти от трети страни, както и липсата на стимули като например интеграционна програма за озовалите се в страната вследствие бежанската криза – програма, която би могла да обслужва и трудовата миграция, показва тенденция към изолация и неразбиране на абсолютната и неизбежна необходимост от отваряне на трудовия пазар. Според някои източници в България не достигат около половин милион работници – огромно число и в абсолютно, и в процентно отношение за около тримилионния ни трудов човекоресурс. 

Адаптирането на образователната система към нуждите на пазара и отварянето му към българските общности по света са добри, но крайно недостатъчни стъпки в посока решаването на горепосочените проблеми. Отпадането на десетпроцентния праг при наемането на работници от страни извън ЕС е задължителна мярка, както и отварянето на българския трудов пазар за хора от страни, с които страната ни има традиционни икономически и трудови връзки. Обхватът на синята карта трябва да бъде увеличен, за да включва по-широк кръг от професии, които изпитват остра нужда от работна ръка. В последна сметка, българското общество трябва да проумее, че добре функциониращ пазар на труда значи повече производство на стоки и услуги, по-динамичен износ, по-високо заплащане, повече данъчни приходи и в крайна сметка, повишаване на общото благосъстояние.  


 
    Share