Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

ОБРАЗОВАН, НО И ОБРАЗУВАН


ОБРАЗОВАН,
НО И ОБРАЗУВАН

„Вие сте млада, красива, с висше икономическо образование, владеете 3 езика и сте компютърно грамотна?...

Голяма работа! На нас ни трябва арматурист!” Някои твърдят, че това не е виц, а реална обява. При всички случаи обаче е добра закачка със сякаш станалата вечна драма в разминаването между търсене и пред лагане на пазара на труда. Нещо все не достига и не е както трябва. Има-няма 20-ина години у нас образователни институции и бизнес се опитват да намерят общ език, за да могат едните да обучават добре, а другите да получат подготвените кадри, които им трябват. Нали се сещате? Бизнесът почти винаги се мръщи на качествата на младите висшисти, които наема, а университетите уверяват, че изготвят най-модерните учебни програми, преподавани от топ-специалисти. На национално ниво се организират безчет кръгли маси, мислят се реформи, после същите не се правят, кръглите маси решават нещо като кръгла нула, а бизнесът все така си обучава наетите хора.

Един Бог знае кое е генералното решение на проблема, но едно нещо, струва ми се, всички знаем добре и трябва да си го признаем, за да продължим напред. И то е следното: поколението, на възраст от 35 години и нагоре, както сме образовани, така сме и образувани, носим отпечатъка от времето на нашата младост, времето на социализма и първите години на прехода, за добро или за лошо (май повече за лошо). Малко или много сме образувание, продукт на тази епоха. В нея отначало нямаше бизнес, а планова икономика. Нещо като бизнес правеше само държавата. После почти всички се втурнаха да правят бизнес, но пък същевременно „бизнес” стана мръсна дума. Във висшите училища се преподаваше по престарели учебни планове и го правеха хора, които през живота си не са виждали как функционира на практика свободният пазар. Което все пак е нормално - откъде да дойдат други! Преходът си течеше, за да стигне до днешни дни. Бизнесът вече има по-сериозен стаж, натрупани години зад гърба си, висшите училища вече внедряват чужд опит, наблягат на практическата страна в обучението, много студенти завършват и работят в чужбина, после се връщат, придобили някакъв интернационален манталитет – каквото и да значи това. Накратко, средата вече е съвсем различна. Обективният фактор време работи в наша полза – колкото повече млади, образовани у нас, или в чужбина, кадри, толкова по-добре. Колкото повече практици от реалния бизнес влязат като лектори във вузовете – толкова по-добре. Това е пътят за генерално прочистване и обновяване на бизнес средата. Едно цяло поколение загуби голяма част от трудовите си активни години в доста уродливата първоначална бизнес атмосфера на прехода, в която бизнесмени и служители взаимно си късаха нервите на принципа „проба-грешка”. Първите, защото се опитваха да бъдат мениджъри с помощта на висшето си образование от ВИИ „Карл Маркс” и наблъсканите в главата соц-догми за управление на персонал, а вторите, защото изживяваха културен шок, научавайки, че дълго бродираната в мозъка ни „гениална” сентенция - „те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя” - нещо не върви в частния бизнес.

Днес обаче е времето на това поколение мениджъри, което се самообучи в прехода и натрупа най-ценния практически опит, защото всички сме наясно, че няма перфектно образование по бизнес, както и нищо по-полезно от практиката. В тези мениджъри и в поколението, което идва, е потенциалът, който може да промени из основи и пазара на труда, и образователните институции, които да го захранят. Бизнесът винаги има нужда от нещо ново, а новото идва от младостта и свободомислието. Така че още малко търпение за повече образовани и образувани по нов начин хора.


МАТЕРИАЛ НА ИВАЙЛО ГАНЧЕВ


 
    Share