Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Над 17% е СИВАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ


Над 17% е СИВАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ
С най-голям „принос” производството
на храни, напитки и тютюн

 

 

 

  Сивата икономика в България за 2014 г. възлиза на 17.1% от БВП на страната, показват данните от проучване на международната консултантска компания EY, направено по поръчка на MasterCard.  Изследването използва собствена методология, като анализира различните видове сива икономика, дели я на пасивна и активна и набелязва мерки, с които може да се противодейства на проблема, една от които са електронните разплащания.

  Разглежданият период е от 2002 г. насам, когато според резултатите делът на сивата икономика е бил 21.3% от БВП. В следващите години той плавно намалява, но след глобалната финансова криза от 2008 г. отново започва да се повишава и в последните три години е почти на едно и също ниво.

АКТИВНА И ПАСИВНА СИВА ИКОНОМИКА


  „Когато говорим за сива икономика, имаме предвид нерегистрирани разплащания, които могат да са направени, както от нерегистрирани, така и от регистрирани компании, които обаче не отчитат всичките си транзакции. Общото между тези две групи транзакции е, че почти всички от тях са извършени в брой“, обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша. Преминаването към електронни разплащания би могло да помогне на правителствата да противодействат на сивата икономика и да подобри събираемостта на данъчните приходи – например от ДДС и корпоративен данък, които иначе държавните бюджети губят в резултат на нерегистрираните плащания, посочват авторите.

  Изследването разделя сивата икономика на активна и пасивна в зависимост от това кой се облагодетелства от нея. При т.нар. активна сива икономика и двете страни по дадена сделка печелят от това плащането по нея да не бъде регистрирано – например при строителна услуга, при която клиентът получава отстъпка в цената, ако не поиска фактура от доставчика, а самият доставчик спестява данъчни разходи, ако не регистрира плащането.

  „В този случай насърчаването на електронните разплащания не би помогнало, тъй като двете страни ще продължат да предпочитат плащанията в брой“, коментира Розкрут.

  При т.нар. пасивна сива икономика окуражаването и развитието на електронните плащания може да свие дела й и да доведе до повече данъчни приходи за бюджета. Характерното при този вид сива икономика е, че единствено продавачът на дадена стока или услуга печели от това да не регистрира дадена транзакция и да не плаща данъци, докато потребителят заплаща пълната й стойност.  Обикновен пример за такъв случай е заведение, което не издава касов бон за консумацията на клиента.

  Според оценката на EY към 2014 г. общият дял на сивата икономика в България е 17.1%, от които пасивната сива икономика съставлява 10.4%. Това означава над 1.8 млрд. лв. пропуснати приходи от ДДС и корпоративен подоходен данък за бюджета на страната според консервативната оценка на анализаторите от EY.

  Секторът с най-голям „принос“ за пасивната сива икономика е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, в който са 43.3% от нерегистрираните плащания, показват данните.

Противодействието


  Анализаторите от EY предлагат в проучването си и набор политики и регулаторни мерки за насърчаване на електронните разплащания и съответно за намаляване на равнището на сивата икономика. Те могат да бъдат както въвеждането на различни задължения за държавните институции, работодателите и търговците – например за изплащането на заплати и пенсии само по електронен път (което според авторите на изследването има най-малък ефект), така и стимули за картовите плащания – като данъчни лотарии за потребителите или държавно (съ)финансиране на поставянето и използването на POS терминали при търговците.

  Популярността на разплащанията в брой в България е много голяма, докато тази на електронните плащания на фона на изградената инфраструктура остава много ниска, отбелязват от EY. Една от най-ефективните мерки в българския случай би била услуга от типа cash back, при която потребителите получават отстъпка от цената на дадена стока или услуга, ако заплатят за нея с карта. По изчисления на EY при финансирана от държавата отстъпка в размер на 1.4% от стойността на покупката това би довело до намаляване на сивата икономика с 2.8% от БВП и би увеличило нетните приходи за бюджета с 220 млн. лв.

  Друго решение, което би имало значителен ефект за България, е въвеждането на максимални прагове за плащанията в брой. Подобна мярка е най-ефективна при по-ниски прагове. Така например при праг от 60 лв. понижението на пасивната сива икономика в България би било с 0.5% от БВП, което ще донесе допълнителни данъчни приходи от около 100 млн. лв., докато при праг от 20 лв. ефектът би бил много по-осезаем – свиване на пасивната сива икономика с 3.7% и близо 650 млн. лв. допълнителни постъпления в бюджета.


  Плащанията в брой обаче са все още твърде популярни в цяла Европа. Единствено в Скандинавските страни са на път да приемат програма за ограничаването им до минимални лимити. Крайните идеи са касовите разплащания при покупка на продукти с традиционни парични средства напълно да отпаднат, но даже в технологично напълно обхванати от мрежи за електронни плащания страни като Дания, тази идея засега се отхвърля.


 
    Share