Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Мястото на услугите в световната икономика и позицията на България


Мястото на услугите в световната икономика и позицията на България 

Защо България се насочва към нискотехнологичните услуги  като туризъм и транспорт? В случай, че търсим по-висока добавена стойност, не следва ли страната да се насочи към създаване на високотехнологични екосистеми с висока добавена стойност за икономиката - роботика, електроника, биоинженерство

 

АВТОР: Д-р Антон Костадинов,Доктор по икономика - „Организация и управление"Основател и управител на Консултантска агенция 7o7.bgПреподава "Цени и ценообразуване" и "Борси и борсови операции" от 2007 г. в ЛТУ. Преподава "Международни бизнес операции" в УНСС 2014 -2017. Има специализации в Пекин и Сеул. Брокер на Софийска Стокова Борса от 2001г. С богат бизнес опит. 

 

  Търговията с услуги се отнася до разширяващ се спектър от икономически дейности, които включват в себе си: транспорт, туризъм, финансови услуги, използването на интелектуална собственост, телекомуникационни и компютърни услуги, правителствени услуги, услуги  по поддръжка, счетоводни, правни и други дейности. Последните две десетилетия търговията с услуги увеличи значението си, както за световната икономика, така и за българската. Бурното развитие на информационните технологии внесе промени във веригите на стойността и повече ги разшири към развиващите се страни. Новите технологии  размиват националните граници, тъй като те улесняват трансграничната търговия с услуги. Линейното създаване на стойност, което е наследство от индустриалната ера, се заменя от централизирани модели за създаване на стойност, които създават условия за нови модели на потребление и взаимодействие между производители и потребители. Тази нова и по-отворена архитектура влияе върху търговията в три основни направления. 

На първо място - значението на линейните структури за създаване на стойност намалява. Дигитализираните производствени системи намаляват разходите си. 

Търговския обмен от аутсорсинг преминава към локално концентрирани вериги за доставка. Това ще позволи на глобалните фирми да преминат към нов бизнес модел - мулти-локално производство като алтернатива на аутсорсинга. 

Второ - търговията със стоки се забавя,  докато търговията с услуги  нараства. 

Производството на все по-широк кръг високотехнологични  продукти се фрагментира до ниво услуги - услуги  по доставка на компоненти, асемблиране, движение през дистрибуционните канали и други. Това означава предефиниране ролята на услугите в световните вериги на стойността и е само една от причините за увеличаващото се значение на услугите за световната икономика. 

Трето - платформите за търговия позволяват участието на малки  фирми в световната търговия без да инвестират в собствени вериги за доставка. Това означава различно разпределение на добавената стойност от търговския обмен. Днес повече от половината производствен  внос са стоки, които се движат във веригите на стойността. Въпреки това световната търговия с услуги е с приблизително три пъти по-нисък обем от търговията със стоки. Търговията с услуги  има свои отличителни характеристики - услугите не могат да се складират и са нематериални. Подобно на търговията със стоки и при търговията с услуги среща протекционизъм зад граница. Не е тайна, че по отношение на търговията с услуги съществува протекционизъм и в ЕС. 

В този смисъл, търговията с услуги в ЕС не е свободна, каквато се предполага, че трябва да бъде в ЕС. Дори и срещу страни членки са издигнати нетарифни търговски бариери, които ограничават вноса на услуги. 

Най-голям дял от износа на услуги за България са нискотехнологичните - туризъм и транспорт, които имат съответно 43% и 22% от износа, докато високотехнологичните услуги имат дял от едва 12,5%.

Въпреки че България до голяма степен залага на туризма, предкризисните нива в износа се достигнаха едва през 2017 г.

Дори през 2015 г. наблюдаваме спад с приблизително 20% в сравнение с предходната година. Транспортните услуги са втората най-голяма група услуги в износа на страната, стреса от финансово-икономическата криза е преодолян  през 2014 г. и обема на износа е по-голям от предкризисните нива. За периода 2006 - 2017 г. пътуванията запазват позицията си с най-голям дял от около 42%, следва транспорта и други бизнес услуги. 

Промени в обемите в по-широки граници се наблюдават най-вече производството, компютърните и телекомуникационните услуги, строителството и други бизнес услуги. Най-голямо развитие в страната получават другите бизнес услуги, които увеличават дела си с 5% за периода 2007 и 2017 г. и телекомуникационните и компютърни услуги, които нарастват от 3,26 % през 2007 г. до 12,54% през 2017 г. За разлика от световната тенденция за нарастване на финансовите услуги, като дял от износа за България увеличението им е три пъти от 0,4% до 1,2% дял в общия износ. Износът на строителни услуги намалява,  както в абсолютна стойност десет пъти за периода 2007 - 2017 г. 

При сравнение на обемите на износ на услуги със страни от Източна Европа, България отбелязва най-ниски нива. Полша изнася най-много, следвана от Унгария, Румъния и Словакия, а България има най-малък износ. От сравнението става ясно, че Полша и Унгария увеличават стойността на търговията с услуги приблизително три пъти, докато България почти я удвоява.

Ще си позволим да зададем един въпрос, чийто отговор е дискусионен: Защо България се насочва към нискотехнологичните услуги  като туризъм и транспорт?  В случай, че търсим по-висока добавена стойност, не следва ли страната да се насочи към създаване на високотехнологични екосистеми с висока добавена стойност за икономиката - роботика, електроника, биоинженерство и т.н.? 

13.11.2019


 
    Share