Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

МИРОСЛАВ ШАЛЕВ В РАБОТАТА СЕ НАКАЗВАМЕ, ПРЕЗ ПОЧИВНИТЕ ДНИ НЕ ГОВОРИМ ЗА РАБОТА


МИРОСЛАВ ШАЛЕВ: В РАБОТАТА СЕ НАКАЗВАМЕ, ПРЕЗ ПОЧИВНИТЕ ДНИ НЕ ГОВОРИМ ЗА РАБОТА

Мирослав Шалев има солидни знания и опит в пазара на недвижими имоти. Голяма част от тях той добива в Берлин, където завършва Бакалавър по бизнес мениджмънт и администрация. В този период той има възможността да добие опит от големите на международния пазар като работи за JLL във Франкфурт като Младши Консултант оценител на портфолио и Жилищно оценяване. След това продължава развитието си като завършва Магистър по инвестиции на недвижими имоти.

Сега той продължава кариерата си в България като Управляващ партньор в IPC и Мениджър Инвестиции в "Шалев Инвестмънт Груп".

- Разкажете за компанията, в която работите. Тя е сред даваните за пример успешни семейни фирми?

 В основата бе дядо ми. Когато се пенсионира видя, че има ниша в луксозното строителство. Тогава с партньор почна първата си жилищна сграда в "Лозенец" на ул. "Любата". Имаше огромен интерес към нея и тогава се разбра, че това ще бъде неговия път напред. Още в самото начало се включи към тази фирма и баща ми. Двамата станаха партньори. Дядо отговаряше за строителството, баща ми за финансите и търговски директор. Фирмата е била 5-6 човека. Хора от тогава още работят при нас. Ние сме абсолютна семейна компания. Така се държим и със служителите си. Голямо семейство, в което, където има нужда, там се помага. Имаме много големи професионалисти, които са се изградили във фирмата. Строим добри сгради на хубави локации. Приоритет за нас винаги е бил "Лозенец".  Дядо ми е на 85 години, всеки един строеж го знае, ходи качва се, проверява качеството на свършената работа. Целият контрол по строителството е при него. Той гарантира качеството, което е отличителна черта за компанията ни. Все пак дядо има 67 години трудов стаж. Дълго е бил началник на поделение в Строителни войски, а след като се пенсионира работи във фирмата ни. 

- Очертахте как се е създала вашата семейна фирма. В нея работите  Вие, баща ви, дядо ви. А други близки по родство хора?

В "Бигла Акаунтинг", която е нашата счетоводна фирма, изпълнителен директор е мой вуйчо, мои лели са технически ръководители. По принцип по-високите постове се заемат от хора от семейството и рода. Не страдаме от конфликт на интереси. Не всеки роднина може да влезе при нас и да работи. На първо място гледаме дали има качества. Първо минава през HR-а. После "на оглед" при дядо ми, който одобрява кадрите основно за "Бигла 3". Ние решихме да разделим дейностите като "Шалев Груп" стана инвестиционната компания, а "Бигла 3" основният изпълнител. Получи се. И така много по-лесно контролираме нещата. В момента се развиваме доста стабилно на строителния пазар. Искахме още да диверсифицираме риска. Цялата ни цел е да създадем един кръг, в който един клиент да получи цялостната услуга в строителството. Аз създадох консултантска компания в групата "Шалев". Първата й цел е да намира терените на "Бигла". Терените, които ги отхвърлим ги предлагаме на пазара. Така сме си затворили цикъла и не работим с много брокери. България е малък пазар и ние съумяваме да имаме цялата информация. Дизайнерската фирма, която я създаде моя брат, завършил архитектура в Барселона, предлага на всички клиенти, които си купят жилище от "Бигла 3" индивидуални интериорни решения. И клиентите се възползват.

- Колко фирми са във вашия семеен холдинг?

Доста са вече. "Шалев Инвестмънт Груп" е най-отгоре. "Бигла 3" строи, "Бигла Консулт" се занимава с ваканционни имоти и поддръжката им, в "Бигла Транс" е цялата механизация. Вметвам, че тя е подизпълнител и на повечето магистрали, които са изградени в България. Имаме консултантска агенция, "Бигла Детайл", счетоводна къща.

- Проблемът с кадрите. Как ги избирате и набирате?

Ние сме голяма структура, даваме добри заплати, но наистина проблема с битката за кадри, кражбата на кадри е нещо което се развива, което е тенденция. Ние по някакъв начин се справяме. Наложи се рязко да увеличим заплатите, например. Ние това можем да си го позволим. Имаме няколко лоялни бригади. Имахме и други, с които се разделихме и те отпътуваха към Германия. Кадрите ни в администрацията са на 100% лоялни, от много години работим с тях. В "Бигла Детайл", където работата е много специфична и сложна прилагаме стимулиращи програми за служителите, за да ги задържим при нас. При нас заплатите са добри, имаме допълнително частно пенсионно осигуряване. Заплатите все пак не са като тези в чужбина, но са добри за българския стандарт на живот.

- Вие сте учили и живели дълго в чужбина. Заради семейната фирма ли се върнахте?

Аз съм преди всичко българин и искам да работя в и за България. Израсъл съм и завършил в Германия и в Лондон инвестиции в недвижими имоти. Там имах стабилна работа. Брат ми завърши в Испания. Имаше предложение за работа в престижно архитектурно бюро. В чужбина общувах предимно с българи. С приятеля ми Ангел Спасов, който е главата на "Бигла Детайл", заедно решихме да се върнем. Тук видяхме едни уникални кадри. Събрахме най-добрите, които са на пазара. Дадохме рестарт и на гипсаджиите, една почти изчезнала професия в България.

- Работите и живеете и тук и навън. Направете сравнение.

Чуждите инвеститори се притесняват от политическа нестабилност, от демографските проблеми. Притесненията са и от това, че държавата няма ясна и утвърдена социална и здравна политика. Нормите за социалния минимум, които са в основните страни от ЕС, тук ги няма, по-скоро не действат. Това е и една от причините да бягат кадрите от България.

- Да се върнем към фамилния бизнес. В големите световни фирми в основата е фамилията. Тук нямаме традиции или традицията е прекъсната. Как в една фамилна фирма се балансират служебните ангажименти и личните отношения? Защото в бизнесът компромиси няма, докато в личен план компромисите са всеки ден. Как правите това разграничение?

Това, което ни върна, е че можеш да разчиташ на някого. Германците и англичаните гледат за себе си да са окей. Не помагат, ако помагат някак го правят насила. При българите в чужбина, говоря за Европа, те стават една общност. От 1994 г. съм в Германия. Всеки месец се събирахме, включително и по идея на Българския културен институт. Имахме адвокати, наши лекари, които винаги ще ти помогнат. Това нещо, като си дойдохме в България усетихме че липсва. Българите в чужбина са различна общност от българите които са в родината си. Има и друг аспект. Много млади хора, образовали се в Германия, се върнаха в България, но работят за чужди компании. Ползват се от българския стандарт и начин на живот и получават заплати от компаниите, за които работят, които са изнесли свои дейности тук.

- Тоест не допринасят пряко за развитието на българската икономика?

Да. Може и така да се каже. Ти си в България, имаш по-големия ресурс, който идва от международна компания. Но си при близките си и твоят продукт на труда е чужд. Нещо, което за икономиката, за българското общество е най-лошото. 70 % от нашите приятели от Берлин се върнаха тук, но повечето работят за чужди компании - IBM, HP, търговски вериги.

- Виждате ли перспектива за бизнеса в България?

То България стана София и още няколко града. Всичко друго е замряло и там управията е доста сложна и дълга. Образуваха се клъстери в София, Пловдив, Бургас. В София имотите поскъпват ежедневно по причина огромен наплив от хора. В Пловдив клъстер за логистика и много фабрики, които се създадоха в много къс период. Перспектива има, защото в другата Европа вече не е толкова добро място за бизнес.

- Нека завършим така интервюто. Как балансирате работата в компанията или компаниите, които са в "Шалев Груп" и личните отношения.

Израснали сме в тази среда. Разпределението на ръководните длъжности е ясно. Всеки се отчита всяка седмица и ако има пропуски се наказва, както си му е реда. В работата всички сме работници. Всички работят за фирмата, за развитието на компанията и имат отговорност към компанията. През почивните дни, когато се събираме е забранено да се говори за работа.


 
    Share