Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Министър Николина Ангелкова пред Бизнес клуб


ЦЕЛ: ЧЕТИРИ СЕЗОНА

Ефективна ли беше рекламната кампания на България като туристическа страна. Къде беше съсредоточена - в тв продукти или в Интернет?

- Разбира се, успешен туризъм е невъзможен без добра реклама и модерен маркетинг. Веднага след създаването на самостоятелното Министерство на туризма заложихме на промяна в промотирането на страната като целогодишна дестинация. Тази политика стана по-динамична и изпреварваща, съобразена с конкретните потребности на целевите и перспективните пазари. Таргет групите и приоритетите ни са заложени в Годишната програма за национална туристическа реклама, която се обсъжда с бизнеса и останалите ни партньори. След това тя се съгласува на Национален съвет по туризъм, в който има широко институционално  и обществено представителсттво. Документът предвижда конкретни дейности за устойчивото привличане както на чуждестранни, така и на български туристи. 

През периода октомври–декември 2017 г. например проведохме успешни кампании за представяне на дестинация България чрез водещи световни медии като CNN, Eurosport, National Geographic и Travel Channel - както в телевизионната, така и в дигиталната медийна мрежа в регион ЕМЕА (страните от Европа, Африка, Азия). Целта бе да се засили вниманието към нашата страна на туристическата карта като сигурна и конкурентна дестинация. Бяха използвани различни канали (телевизионни, дигитални и РR) и формати (телевизионни клипове, журналистически видеа, онлайн pre-roll видеа, банери, фейсбук видеа и постове, статии). Нашето желание бе да се постигне максимална интерактивност на съдържанието, оптимизиране на комуникацията и, разбира се, оптимална дигитализация.

Кампаниите постигнаха чудесни резултати и надминаха заложените параметри. Посланието на МТ достигна до близо 50 млн. души в над 50 държави в регион ЕМЕА за  2 месеца. Това осигури допълнителна международна разпознаваемост на България като туристическа дестинация на тези пазари и разкри многообразието на нашия туристически продукт. Предоставените от медиите данни послужиха за подробен анализ, който ще използваме за бъдещи маркетинг активности.

През октомври и ноември 2017 г. беше успешно проведена и кампания за насърчаване на вътрешния туризъм – т.е. повече българи да изберат България за свой маршрут. С тази инициатива искахме да се преодолее сезонността, да се увеличат нощувките на българските туристи в страната извън активните сезони, както и да се популяризират разнообразните й възможности за туризъм и богатото ни културно-историческо наследство.

 Български туристи, осъществили три и повече нощувки  в страната за времето от 1 октомври до 30 ноември 2017 г. участваха в играта на кампанията „Неочаквана ваканция“, регистрирайки се на специално разработената интернет страница www.neochakvanavakancia.bg. Регистриралите се 1756 души се включиха в томбола за над 30 ваканции, предоставени от партньори – хотели и туристически комплекси. 

Министерството започна през април тази година и втори етап на кампанията под надслов „Една почивка никога не стига!“. В надпреварата за над 20 безплатни ваканции могат да се включат всички, реализирали най-малко три или повече последователни нощувки в България през периода 1 април – 31 май 2018 г. Те трябва да се регистрират на сайта на инициативата https://www.neochakvanavakancia.bg/, представяйки валиден документ за почивката.

Постоянно обновяваме и разширяваме рекламните си дейности на различните пазари според профила и интереса им към нас. В тази политика разчитаме на диалога с големите международни туроператори и инвеститори и мога да ви уверя, че вниманието към България расте. Доказват го ръстовете на приходите в сектора и плановете на световни вериги да изграждат нови 4- и 5-звездни хотели по Черноморието и във вътрешността.  

За миналата година и сега за зимния сезон отчетохме ръст. Как се отразява на българския туристически продукт агресивната кампания на Турция, която, според публикувани данни си връща руските и западните туристи? 

- Да, рекордните ръстове са факт през последните години. Доволни са и гостите ни, и предприемачите, и местната власт. Чуждестранните туристи у нас през 2017 г. бяха близо 8,9 милиона – значително повече от населението на страната. Това бе 7,6% ръст спрямо 2016-а, която дотогава беше рекордна в цялата история на туристическата статистика у нас. Като цяло посещенията на чуждестранни туристи през 2017г. е с 25 на сто повече от 2015-а, което е показателна тенденция за устойчивост. 

 Това е база за надграждане на успешна 2018 г. и данните за първото тримесечие ни дават основание да вярваме, че ще го направим. За периода януари-март НСИ отчита близо 1,2 млн. чуждестранни туристи, което е около 11% ръст спрямо първите три месеца на 2017 г. Приходите от нощувки в местата за настаняване с 10 и повече легла отчитат ръст над 14 на сто спрямо същия период на миналата година. За лятото очакваме поне 5% ръст на посетителите спрямо миналогодишния сезон. Тогава имахме над 5,3 млн. чуждестранни туристи, това лято се надяваме техният брой да стигне 6 милиона. 

Не бих искала да правя механични паралели с други страни, с които имаме по-различни природни характеристики и човешки измерения, но е безспорно, че ние налагаме един конкурентен продукт, който предлага високо качество на разумна цена. България освен това е сигурна и спокойна дестинация, която гарантира безпроблемно пребиваване на туристите. В миналото остава представата за нас единствено като бюджетна дестинация за море и ски. Днес възможностите са изключително разнообразни и с експанзията на нискотарифните полети пътуванията стават не само бързи, лесни, но и много по-интересни. България може да задоволи претенциите и на най-високия клас туристи. 

Тук може да се практикува и голф, и ловен туризъм, гурме и винени турове, да се правят луксозни СПА и уелнес процедури и пр. Страната ни има много какво да покаже в четири сезона и от поне седем исторически епохи. Ние като институция даваме рамката как това да се прави според законовите изисквания. На ход е бизнесът как атрактивно да привлича клиентите си с повече и по-съдържателни оферти за пътешествия, развлечения, релакс и събиране на нови познания.

Гръцкото море се оказва от няколко години "по-близо" от българското море. Как бихте убедили много от българите да се завърнат по нашите курортни селища?

- Нашите два народа са приятелски, свързва ни общата религия, историята, традициите в бита и кухнята и пр. Познаваме се добре, но взаимният ни интерес не спира да расте. Пътуванията през общата граница става все по-лесно. Виждаме го по големите християнски празници и уикендите – постоянно си разменяме туристи. Нещо повече, обмисляме съвместни туристически продукти и маршрути, с които да привличаме към Европа туристи от далечни страни – Китай, Индия, Япония и пр.   

Трудно е да се сравняват обаче природните дадености помежду ни. Гръцкото крайбрежие е много по-дълго, но пък нашето лято в разгара си не е толкова горещо. Като стандарт на обслужването смея да твърдя, че Гърция не ни превъзхожда вече така чувствително, защото ние умеем да прилагаме бързо добрите практики. За това свидетелстват и статистиките. 

През лятото на 2017 г. (юни-септември) гръцките туристи у нас са били близо 521 хиляди – трето място в класацията на входящия ни туризъм след Германия и Румъния. В същото време за този период българите в Гърция са на първо място в туристическата класация, но с не толкова голяма разлика – 582 хиляди  визити. За цялата 2017-а са ни посетили над 1,1 милиона гръцки туристи, което ги прави лидери в класацията, а българските туристи в южната съседка са били също на първо място с 1,3 млн. посещения. Разликата не е фрапираща.

Бих искала да припомня отново статистиките на НСИ, според които огромната част от българските туристи все пак са предпочели вътрешния туризъм и през 2017г., като лятото остава любимият им сезон. Близо 2 млн. български граждани на възраст на 15 и повече години са направили туристически пътувания в страната и чужбина само през периода юли-септември. От тях над 82% са предпочели да осъществят пътуването си у нас, като избралите да почиват само в България (над 1,6 млн. души) са поне 5 пъти повече спрямо избралите да почиват само в чужбина (около 289 хиляди). Това мисля, че е достатъчно показателно.          

Алтернативният туризъм. Какви туристически продукти са разработени-културно-исторически, СПА, кулинарен и винен туризъм и др.?

- Не бих употребила понятието алтернативен, защото то означава избор само на една друга възможност за нещо. А нашият туризъм предлага много варианти за интересно пътуване и пълноценно пребиваване в България освен масовите форми на летен и зимен туризъм. Комбинирани с многобройните допълнителни услуги, специализираните видове туризъм създават широка палитра от продукти в туристическата ни индустрия. Това е пътят да разширим крилата на активните сезони и да превърнем България в атрактивна целогодишна дестинация.   

Според анализите в Годишната програма за национална туристическа реклама-2018 морският отдих се избира все още от 43% от българските туристи като мотив за пътуване. Действително той остава продукт № 1 в стратегията ни, но това не означава, че подценяваме останалите. Освен че се утвърждава като конкурентна дестинация за зимен и ски туризъм в международните класации, страната ни е все по-търсена територия за практикуване на балнео, СПА и уелнес туризъм със своите над 1600 минерални извора - втора след Исландия по това богатство в Европа. Сред глобалните 4 тенденции за развитие на туристическата индустрия залягат мотивите за избор на здраве и качество на живот при пътешествията, както и „бягство“ от напрегнатото всекидневие. Паралелно с това се увеличава делът на потребителите, планиращи дълги ваканции (13+ нощувки). Расте и таргет групата на младите хора от 15 до 24 години, които също избират дълги почивки. Нашата цел е да разширим специализираните туристически форми поне до 25% от общия брой услуги и продукти.    

Това е разковничето към нашата идея да накараме туристите да се задържат повече в България, за да опознаят по-добре страната ни и нейните традиции, но и да имат по-голяма полза от това пребиваване. 

Скоро след създаването на министерството като самостоятелна институция създадохме 8 културно-исторически дестинации, покриващи България. Можете да ги видите на сайта ни. Ефектът от тях се изрази в чувствителни ръстове на посетителите в тези обекти, които на места скочиха до 80-90%. 

Използвайки този добър опит, подготвихме и 12 винено-кулинарни дестинации по проекта „Сподели България“, съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите. Засега те обхващат близо 50 общини и около 100 туристически обекта в страната.

Вече дадохме старт и на друга наша  инициатива – създаването на 7 балнео - и СПА дестинации в страната, които предложихме за обсъждане на бизнеса по места. Поискахме становища от 50 общини с активен туризъм и над 30 вече дадоха предложенията си. Целта е да бъде предложена услуга на високо ниво. 

С тези проекти искаме да привлечем повече туристи към вътрешността на страната в рамките на четири сезона. Убедена съм, че те не само ще утвърдят имиджа на България като целогодишна дестинация, но и ще окажат положително въздействие върху местния туризъм и стандарта на живот на хората.

Планираме окончателните винено-кулинарни и балнео - и СПА дестинации да бъдат обявени преди есента. След това те ще  бъдат дигитализирани и качени на сайта ни, а също включени в интернет платформата iLoveBulgaria. Ще участват в реклами и кампании за България, както и на щандовете ни по изложения. Отново разчитаме на добро партньорство с бизнеса и местната власт и сме убедени, че заедно ще постигнем много добри резултати. 

Постоянно правите проверки. Какви законодателни промени бихте предложили?

- Законите се създават, за да се спазват. Ние определяме рамката, в която трябва да действат предприемачите. За нас здравето и сигурността на туристите са на първо място. Освен това посетителите трябва да получат пълния пакет услуги и на съответното качество, за което са платили, т.е. договорите трябва да се изпълняват.

За да улесним работата на бизнеса намалихме административната тежест с отпадането на 19 вида документи, които досега трябваше да се предоставят на хартиен носител. И това съвсем не е пределът. Ще продължим да предлагаме промени и на други улесняващи бранша нормативни изисквания. 

Що се отнася до последващия контрол на министерството, то има ангажимент по закон да следи как се изпълняват например договорите за концесия и наем на морските плажове. Следим за достъпа до тях, за разполагането на преместваеми обекти според одобрената от нас схема, за чистотата и водното спасяване на охраняемите ивици, за замърсяването на морската вода и пр. 

Проверките ще продължат още по-интензивно и тази година съвместно с контролните органи и местната власт.

Въпросите зададе: Велислав Русев

 


 
    Share