БРОЙ 1, 2018 XXXVIII   вход за абонати  
bg | en           

ЛЮБОМИР ДАЦОВ ПРЕД БИЗНЕС КЛУБ


ЛЮБОМИР ДАЦОВ ПРЕД БИЗНЕС КЛУБ: В БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕСТАНЕ С "КОХЕЗИОННОТО" МИСЛЕНЕ ЗА ЕДНИ ПАРИ КОИТО ИДВАТ И НЕ СЕ ЗНАЕ КЪДЕ СЕ ИЗЛИВАТ

Любомир Дацов е финансов експерт, бивш заместник финансов министър и член на Фискалния съвет, създаден от 43-то Народно събрание

 

Новият бюджет на Рупубликата, приет от НС, добър ли е?

- Какво означава добър бюджет. От макроикономическа гледна точка може да се каже, че правителството играе Ва Банк. Ясно е, че бюджетът трябваше да бъде на излишък, както е по-популярно да се казва, но на консолидирана основа той беше приет от Народното събрание с дефицит. Много хора ще кажат: Какво толкова много проспериращи държави са с дефицит. Но впрочем това е златното макроикономическо правило: по време на растеж и на добри времена да спестяваш,  а по време на криза да излезеш на дефицит. Всеки, който помни 2009-10 г. ще си спомни че тогава бюджетът загуби близо 5 на сто от приходната си част вследствие на свиване на икономиката. Сигурно има и някои други фактори като повишаване на контрабандата, но тя е елемент, който обикновено се появява, когато има силни кризи. Тоест в добри времена да правиш дефицити изобщо не е разумна политика.

Имайки предвид прогнозата за следващи добри 3 години?

- Да. Предвижда се бюджетът да бъде балансиран едва 2020 година. В "чакалнята" на еврозоната ще ни приемат по-рано. Просто политическият момент е такъв, че Европа има нужда от даване на добри примери. Европа може би ще използва България за добър пример. В така наречената "чакалня" или икономическия механизъм IRM 2, наблюдават икономическите показатели на съответната държава и след това наблюдение казват дали си готов за влизане в еврозоната.  България не е забавена. Фактически сме изпълнили повечето от критериите. Имаше промени през 2010-11 г., най-общо казано, че трябва да покриваш критериите за еврозоната устойчиво. Освен номинално изпълнение на количествените показатели трябва да покриваш и така наречените качествени показатели по устойчив начин.

В България мислим с параметрите на кохезията, за да илюстрираме този процес. Мислим като кохезионна държава, в която идват едни пари и резултатът е някакъв. Но той не е зададен. Нямаш идея какво правиш и точно как го правиш, защо и каква е крайната цел. В крайна сметка нямаше и механизъм за отчитане на тази крайна цел.

Повечето държави след 2011 г смениха акцента. В думата конвергенция се крие отговорът на всички въпроси, които имаме около еврото. Упрекват ни, че бавно конвергираме. Конвергенцията е правилната дума. Ако българските власти искат да имат успех това трябва да постигнат. Политика на целеполагане - да ти е ясно какво трябва да заложиш, за да постигнеш желани резултати. Не пилеене на ресурси, а оптимизиране на използването на предоставения ресурс.

Кохезионните фондове като че ли свършват?

- Не, кохезията ще продължи и след 2020 г. В рамките на българското председателство на СЕС ще се договаря финансовата рамка за следващия период. Ние трябва да сме много силни. 

ЕС се променя, а конвергенцията не е проблем само на България. Европа стана клуб на бавновървящи държави и те имат много общи проблеми. При нас понеже и базата е по-ниска, проблемът е доста по-остър. Проблемът е, че няма кадри, които да разбират и анализират проблемите. Ако преди бяха по 10-15 във всяка дирекция, която е ангажирана с кохезията, сега са по един двама технически добре подготвени експерти, които разбират и поне малко от политика.  Нещата сега са проблематични. Особено за частния сектор, който не намира адекватно отношение от страна на публичния сектор.

Публичният сектор - здравеопазването и пенсионното осигуряване. Много проблеми, много, скандали?

 - Здравеопазването не е задължително да е публична услуга. То може да бъде изцяло частна. Говори се за доплащанията. Не е проблемът в тях. В България процентът на доплащането е 40-45%, докато средното европейско ниво е 15-20 %. Но пък в Швейцария доплащането е 60 на сто и въпреки това системата работи определено по-добре от българската. Проблемът на нашата система е, че от дълги години имаме една Здравна каса, секторът на здравеопазването се управлява от един и същи тип хора със сходни интереси, независимо в каква институция и къде се намират - дали е синдикат, дали е Здравна каса, дали е министерство или пациентски организации. Всички имат едни и същи интереси и тези интереси правят системата не да лекува, а да изразходва едни пари. Когато една система е конструирана да изразходва едни пари и има интереса в нея да има много повече пари, винаги в нея ще текат такива процеси, насочени къч увеличаване на бюджета и създаване на конфликти. 

Нашата здравна система е уникална, защото тя е организирана на отворен осигурителен принцип, парите следват осигурения и се дават само от една Здравна каса. 

Оставен е потребителят да се разправя с болниците, до които има осигурен достъп. В повечето страни посредникът, който всъщност е здравния осигурител, поема тази тежест върху себе си. Идеята е да има конкуренция. У нас няма и знаем какво се случва.

Защо не се допуска конкуренция вече 20 години, защо няма вече над 20 години електронна здравна карта?

- Аз познавам само едно правителство, което имаше готовност това да го направи. Хората, които са в здравната система и бизнес нямат интерес това да се промени. На политическо ниво трябва да се реши, а след това да бъде намерен подходящия човек и екип, които да споделят промяната на системата и насоката, в която трябва да бъдат променени.


 
    Share