Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Лобистки промени изкривяват пазара на застраховки


Лобистки промени изкривяват пазара на застраховки
Пълен анахронизъм е да се забранява сключването на застраховка „Гражданската отговорност“ онлайн




  България ще стане единствената страна в ЕС, в която най-масовата застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилисти, няма да може да се продава по Интернет. При това във време, когато с електронно разплащане могат да се сключват и гарантират еднократни сделки за милиони, във време на глобална свързаност чрез мрежата. Причините да се забранява ГО по интернет са от частно-битов икономически характер на заинтересовани лица в България. Предстои българският парламент да вземе окончателно решение в пленарна зала. На 11 ноември предложението ще се обсъжда в парламентарната икономическа комисия.  

  Някои от предложените промени в Кодекса за застраховането (КЗ) са в ущърб на потребителите, застрахователните дружества и обслужват лобистки интереси. За това междувременно алармираха в отворено писмо чрез медиите неправителствени организации. Писмото е подписано от Борислав Богоев, Финансов експерт и заместник председател на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, в периода 15 юли 2010 г. до 24 януари 2014 г., председателя на асоциацията на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров и Румен Гълъбинов - Председател на Агенция за застрахователен надзор от януари 2002 г. до март 2003 г. след това до юни 2005 г. – зам.- председател на КФН и ръководител на Управление „Застрахователен надзор“.

   В писмото се посочва, че приетите на 7 октомври промени в КЗ ще ощетят, както застрахованото лице така и застрахователя.
На първо място е

Забраната за сключване на „Гражданска отговорност“ онлайн

  Онлайн пазаруването не само на стоки, но и на финансови продукти, е практика в цял свят. Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ГО) е най-масовата и най-регламентираната, освен това при нея не съществува изискването общите условия да се подписват от двете страни, както е при други застраховки, тоест тя най-лесно би могла да се продава по интернет, ако законодателят реши и отпадне стикера. Кодексът дава възможност на много по-сложни застраховки да се продават онлайн, а изрично забранява тази, което оскъпява и усложнява процедурата по покупко-продажба на ГО и не е в интерес нито на потребителя, нито на застрахователя или брокера, се казва в писмото.
Има становище на IT сектора да не се забранява сключването онлайн на „Гражданска отговорност“, което е подписано от Българската асоциация на софтуерните компании, Българската уеб асоциация, ИКТ Клъстер, и „Интерактив Адвъртайзинг Бюро“ България. В становището се казва:

„Аргументите, на които се базира предложението на Комисията за финансов надзор за забраната за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ онлайн, са неубедителни и не са обвързани с възможностите за технологично решение за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Европейската практика показва, че улесненият достъп и гъвкавата процедура повишават търсенето на услугата, но също така са и предпоставка за създаване на по-добра комуникация и обмяна на данни между застрахователите и органите за контрол и организация на пътното движение“.

  В писмото се посочва още, че в 27 държави от ЕС „Гражданска отговорност“ може да се сключва и онлайн.

  В писмото се посочва още, че изискването за запазване на стикера като неделима част от застраховката е лобистки текст. Според становището стикерът отдавна е „изчерпал своята роля като удостоверителен документ“.

  След въвеждането на „електронна полица“, където информация за всяка една застраховка по „Гражданска отговорност“ може да се намери в регистъра на Гаранционния фонд и тя постъпва и се обновява в реално време, не е необходим стикер за удостоверяване на наличието на застраховка.

  Служителите на „Пътна полиция“ - МВР може да проверят с таблет или телефон, както и всеки от своя компютър, въвеждайки регистрационен номер или номер на рама на автомобила, дали е налична ГО.

  В писмото се посочва, че стикерът е въведен за улеснение на „Пътна полиция“ при проверките, преди наличието на електронния регистър.

  В становището се посочва, че ползвателите на застрахователни услуги заплащат ежегодно между 7 млн. и 10 млн. лв. за един ненужен документ със спорна доказателствена сила.

  „Твърдо сме убедени, че така написан текстът открито обслужва частни лобистки интереси на фирми и организации, които нямат интерес от директен достъп на гражданите до този тип финансова услуга.

  До този момент са отпечатани около 40 млн. стикера с единична цена 1 лев и 40 ст. за стикер или застрахованите лица до този момент са платили около 60 млн. лв. Трябва да се разбере кой печата стикерите и каква е връзката с вносителите на измененията в КЗ. Освен това с подобни текстове морално се омаловажава големият труд, положен от експерти на „Застрахователния надзор“ и на застрахователите, които от години работят по текстовете на КЗ и по транспониране на европейското законодателство“.

  Като друга опасна тенденция се посочва завишаване на правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление „Застраховател надзор“, в промените на КЗ. В текстовете е заложена възможността за субективна оценка и неяснота на какви критерии следва да отговаря подготовката за придобиване на квалифицирано участие.

  Текстовепе позволяват вмешателство на одиторите в застрахователния бизнес.

  Подобно законодателно предложение не следва и не е в духа на европейското законодателство и на актовете на Европейската комисия. Освен това Комисия за финансов надзор, в която е управление „Застрахователен надзор“, е колективен орган и не би трябвало на едно от трите управления да се дават по-големи правомощия, които са от нивото на колективния орган. (да не се повтори случая КТБ в небанковата финансова сфера), се посочва още в писмото.

  При тези завишени правомощия има предпоставки за субективен подход към една или друга застрахователна компания, което може да доведе до оказване на натиск към определени компании, а от там и към промяна профила на застрахователния сектор като цяло по административен път. Предупреждаваме за тези лобисктки и противоречащи на европейския дух текстове, за даване на свръх пълномощия в лицето на заместник председателя (който и да е той), с което се създадат предпоставки за субективно надзираване на застрахователния бранш и съответно за дискриминиране на определени компании от пазара и толериране на други, се казва още в позицията.


 
    Share