Брой 10, 2018 XLVII   вход за абонати  
bg | en           

КАК РЕВОЛЮЦИЯТА НА 20 ВЕК СЕ ПРЕВРЪЩА В ЗАПЛАХА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ПРИРОДАТА


КАК РЕВОЛЮЦИЯТА НА 20-ТИ ВЕК СЕ ПРЕВРЪЩА В ЗАПЛАХА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ПРИРОДАТА

 

 

 

Ирина Петрова, 
Предприемач с гражданска позиция

През призмата на настоящото си отправяме с благодарност поглед към извървяните стъпки еволюция и постиженията на технологичната революция, позволяващата ни днес да живеем удобно в света, познат ни в XXI-ви век. Ресурси, носещи ежедневно блага за човечеството, които приемаме за даденост в ежедневието, не асимилираме като закономерна заплаха, обграждащата ни на всяка крачка. Приели сме ги за даденост, тъй като опосредстват живота ни и се сещаме за последиците от потребяването им, едва когато „червената лампа“ свети заплашително.

ЯРЪК ПРИМЕР ОТ ЗАОБИКАЛЯЩАТА НИ СРЕДА Е БОКЛУКА, КОЙТО ГЕНЕРИРАМЕ ЕЖЕМИНУТНО И ЧИЙТО ОСНОВЕН КОМПОНЕНТ Е ПЛАСТМАСАТА – ЧЕСТО НАРИЧАНА „РЕВОЛЮЦИЯТА НА 20-ТИ ВЕК“. 

Разработването на пластмасови материали започва през 30-те и 40-те години на ХХ-ти век, а към масовото производство и всеобхватно навлизане в битието ни се пристъпва през 50-те години. Този материал е много практичен, гъвкав, лек, лесен за обработка, така че не е изненадващо, че бързо се превръща във всекидневна вещ от бита. Индустрията с лекота и естествено от икономическа целесъобразност със светкавични темпове, заменя традиционните изходни материали като метал, дърво, и днес няма сфера в която разновидностите на пластмасови изделия да не намират широко приложение. Повечето суровини за производството на пластмаси идват от изкопаеми горива – нефт, въглища и газ, т.е. невъзобновяеми източници, които замърсяват околната среда, застрашават здравето на хората и организмите в заобикалящата ни среда, и причиняват промени в климата. Производството на пластмаса на годишна база  в световен план достига 269 милиона тона през 2015 г., 290 милиона тона към края на 2017 г., като прогнозата е тази стойност да расте и в края на 2020 година да достигне 500 милиона тона на година. Най-големият производител на пластмасови материали е Китай (27.8%), следван от Европа (18.5%) и държавите, страни по Северноамериканското споразумение за свободната търговия (NAFTA) – Канада, САЩ и Мексико (18.5%).

Европа играе ключова роля в международната пластмасова промишленост и произвежда около 50 млн. тона годишно. Статистиката сочи, че най-честата употреба на пластмаса в държавите от Европейския съюз е за опаковки – около 40% от общото потребление на пластмаса. В допълнение произведения материал се използва с най-голяма тежест при продуктите за еднократна употреба, които бързо губят стойността си и се превръщат в отпадъчен продукт, депониран в сметища или безразборно изхвърлен, достигайки до водоеми и превръщайки се в морски отпадъци. Рядко си даваме сметка, че изделия които сме свикнали ежедневно да потребяваме като бъркалки за кафе, еднократни торбички за пазар и др., опосредстват битието ни за броени минути, потребяваме ги и изхвърляме, а техните свойства имат много дълъг живот – отнема им стотици, понякога хиляди години да се разложат. В резултат на масовото им производство в съчетание с еднократната употреба се създават огромни количествата боклук, които често попадат в морета и океаните, а от там по хранителната верига, се връщат отново при нас, застрашавайки здравето и живота ни. До сега по света в употреба са влезли 8 300 милиона тона новопроизведени пластмасови продукти, но притеснителното е, че над 75% от тях са се превърнали в отпадъци (6 300 млн. тона). 

Стартирайки всеки нов ден, от момента, в който се събуждаме и си мием зъбите сутрин, до момента в края на деня, когато сме пред телевизора, сме заобиколени от пластмаса. Трудно е да си представим човек, който ще излезе от магазина без поне един предмет, който да е в пластмасова опаковка. Относително ниските цени за производството на пластмасови изделия; лекотата на производство и изградените индустриални мощности; гъвкавост и водонепропускливост на материала, превръщат пластмасите в огромна и разширяваща се гама от продукти, от кламери до космически кораби. Приложението им е изместило материали, като дърво, камък, рог, кости, кожа, хартия, метал, стъкло и керамика, в по-голяма част от техните изначални употреби.

Не винаги е било така. Древните времена познават първо биополимерите. В еволюцията си човечеството е открило първо естествените материали, преминали през целулозата; брезовия катран, получаван през суха дестилация на кора от бреза; естествените смоли, кехлибара; естествения асфалт и дървесната смола латекс, която може лесно да се преобразува в еластичен материал – естествен каучук. И всичко това, без значителния технологичен напредък в наши дни. А сега си представете естествени материали с балансиран подход при потребяването им в съчетание с технологиите на XXI-ви век? Да, възможно е. 

Развойната дейност и усилията на учените по света, позволяват при интегрираност и воля на политическите решения, индустрията да премине на ново ниво, извличайки от молекулите на естествени продукти като картофи, царевица и др., биополимери за направата на еднократни опаковки. И да, това е стъпка която ще редуцира вредното въздействие на синтетичните и полусинтетични полимери, използвани широко в производството на пластмаса. Органичните продукти и разграждането им чрез компост след потребяването им като еднократни опаковки, ще даде шанс на нас и на природата.    

И тук, идва мястото на държавната политика и мерките, които глобалните сили са призвани да предприемат. В последните 3-4 години Европейската комисия усилено започна да работи по Пакет за кръгова икономика – набор от законодателни промени в сферата на отпадъците, насочени към подобряване на управлението им. Мерките, предвидени в Пакета за кръгова икономика предлагат ясна и стабилна политическа рамка, която позволява на публичните и частните субекти в Европейския съюз да изработят дългосрочни инвестиционни стратегии, насочени към предотвратяване, повторно използване и рециклиране на отпадъците. Европейската комисия предлага до 2030 г. да бъде увеличено рециклирането на битовите отпадъци до минимум 65%, да се рециклират най-малко 75% от отпадъците от опаковки (със специфични цели за отделните потоци) и да бъде ограничено до 10% депонирането на битови отпадъци. Законодателните мерки предвиждат още ограничаване на предлагането и потреблението на пластмасови опаковки с еднократен характер, и заместването им с алтернативни, висококачествени продукти изработени от органични суровини. Такива са биоразградимите и компостируеми опаковки, които след потребяването им, при условията на компост и 90 дневен цикъл на разграждане, не само няма да замърсят околната среда, но могат и да бъдат вложени целесъобразно в свързани индустрии.

Пластмасите за еднократна употреба имат много алтернативи – чешми за вода по улиците или диспенсъри в магазините, биоразградими и компостируеми опаковки или опаковки за многократна употреба с инфраструктура за връщане, и модерни заводи за рециклиране. Освен по-голямата отговорност за производителите и корпорациите към техните продукти, повторната употреба на материалите и по-високите дялове на рециклирани отпадъци, най-важната стъпка е да се откажем от еднократния начин на живот, и да продължим прогреса на човечеството в посока, гарантираща оцеляването на индивидите.

БЪДЕЩЕТО Е В НАШИТЕ РЪЦЕ! ДНЕС.

Г-н Министър, 

България все още е на едно от последните места по отношение пакета за кръгова икономика – едва 29% е нивото на рециклиране на отпадъците, което нарежда страната ни в листата на Европейските държави, които следва да предприемат значителни и ускорени мерки по отношение на управление на отпадъците. 

Отсъствието на контрол върху налагането и събирането на продуктовата такса върху масово използваните найлонови опаковки за еднократна употреба, влошават цялостната екологична и здравна обстановка в България.

Държавата ни се нуждае от политическа воля за цялостно изпълнение на европейското законодателство за отпадъците.

Използването на компостируеми опаковки ще позволят икономии от голям мащаб. 

Защо Румъния и Гърция отново са крачка пред нас, въвеждайки императивни ограничения върху използването на найлонови торбички от 01.01.2019 г.?

Коментар на „Бизнес Клуб“

 

 

 


 
    Share