Брой 12, 2018 XLVIII   вход за абонати  
bg | en           

ГЕРМАНСКАТА КАМАРА КОРУПЦИЯТА Е ОСНОВНАТА ПРЕЧКА ЗА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ


ГЕРМАНСКАТА КАМАРА: КОРУПЦИЯТА Е ОСНОВНАТА ПРЕЧКА ЗА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ

 

Корупцията в различните й форми е основната пречка за развитието на конкурентоспособността в България, тъй като засяга всички ключови сфери, от които зависи бизнесът. До това заключение стигнаха участниците в конференцията "Конкурентоспособност и инвестиционна среда", която беше организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара и фондация "Фридрих Науман". Освен че бяха обсъдени проблемите, на форума бяха направени и конкретни предложения за решения, които ще бъдат представени на властите.

Фокусът в дискусиите попадна върху три хронични недостатъка на средата - правосъдие, инфраструктура и образование, както и върху новата спирачка пред инвестициите - противопоставянето на проекти без рационален диалог и липсата на доверие към бизнеса и институциите.

ПРАВОВА ДЪРЖАВА

За изграждането на правова държава основна пречка се явява корупцията, която създава непредсказуемост за бизнес начинанията, смятат участниците в дискусията. Според тях решение на проблема може да бъде "почистването" на кадрите в правосъдието и деполитизацията на системата.

Бавното правосъдие пък, което е резултат от свръхнатовареност в системата, може да се преодолее със специализация по материята - например актовете на Комисията за финансов надзор да се гледат само в София, тези, свързани със земеделие - в Пловдив, актовете на морската администрация - във Варна, и т.н. Проблем е и лошата квалификация, която според участниците е резултат от факта, че самата система демотивира хората да учат и да се развиват. За преодоляване на свръхрегулациите в някои области и лошото законодателство последните години възможно решение е да се преразгледат промените в нормативните актове и ако те са се отдалечили от първоначалния замисъл, да се коригират.

ИНФРАСТРУКТУРА

Най-много проблеми и възможни мерки бяха очертани в областта на инфраструктурата, където за намаляване на корупцията беше предложено да се въведе електронно управление на обществените поръчки и разширяване на контрола върху изпълнението им.

Много важно е да има ясна дългосрочна стратегия за развитие на инфраструктурата, с определени приоритети и финансов ангажимент, смятат представителите на бизнеса. Като ключови бяха определени проектите за магистрала "Хемус" и връзката Видин - Кулата. Развитието на концесиите като подход за изграждане на инфраструктура е едно от възможните решения. Окрупняването на административното деление би помогнало на бедните общини без административен капацитет да развият инфраструктурата си. Като абсолютно порочна участниците определиха практиката инвеститорите често да бъдат принуждавани не само да изграждат довеждаща инфраструктура до предприятията си, но и да я даряват на общината след това.

ОБРАЗОВАНИЕ

Липсата на макрорамка за мисията и бъдещето на образованието в България стои в основата на слабите резултати, смятат участниците в дискусията. Според тях е задължително въвеждането на практика не само в средното, но и във висшето образование. Това означава поне 7-8 месеца от една бакалавърска степен да преминава в практически опит, с конкретен ментор, в конкретна компания, по конкретни проекти. Самите учители също трябва да бъдат експерти, а не само преподаватели, което изисква те да минават годишни обучения по материята, която преподават. Огромна остава пропастта между учебните заведения и това, което бизнесът търси, единодушни бяха участниците в обсъжданията. Критични за успеха на бизнеса са и инвестициите, които компаниите правят в продължаващо обучение. 

НАСЪРЧАВАЩА БИЗНЕС СРЕДА

Темата за цялостната бизнес среда се оказа най-сложната, тъй като тя естествено има много пресечни точки с останалите въпроси и най-вече с правната среда. Липсата на доверие от страна на обществото към институциите прелива към бизнеса, защото хората не вярват, че институциите ще контролира бизнеса и той ще работи както трябва, коментира Боян Рашев от "denkstatt България", който представи резултатите от оценка на няколко нереализирани проекта в страната. По думите му това често е свързано и с много емоционални реакции, продиктувани от страховете на хората и недостатъчната информираност. В същото време инвеститорите избягват публичност, защото в България прозрачността те прави уязвим, каза Рашев.

Според участниците в дискусията бизнесът трябва да работи активно за по-адекватното възприемане на образа на предприемача в България, защото обществените представи са силно изкривени от лошите примери.

 


 
    Share