Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Икономически перспективи пред България. Въпреки БРЕКЗИТ


Икономически перспективи пред България. Въпреки БРЕКЗИТ

 

 

 

АВТОР: Цветан Кюланов, Съветник по икономическите въпроси към Представителството на Европейската комисия в България

  Основните рискове в прогнозата за икономически растеж на Европейската комисия са в негативна посока. По-слабото външно търсене от търговските ни партньори може да доведе до понижен износ и да намали общия ръст на икономиката. Българската икономика не е директно изложена на големи рискове от Брекзит

Очаквания 

През последните няколко месеца редица международни институции понижиха прогнозите си за икономически растеж в България за 2019 и 2020. Подобни ревизии в посока надолу бяха направени и от основните български анализатори на икономически процеси. 

В своята зимна икономическа прогноза, Европейската комисия прогнозира ръст от 3.2% за 2018, в сравнение с 3.8% за 2017. Очак-ванията за 2019 и 2020 са за увеличение от 3.6% във всяка една от двете години. Забавянето на икономиката, спрямо предишните 2г. се дължи основно на по-ниския ръст на износа, обусловен от намаленото външно търсене от страна на търговските партньори в Европейския съюз (ЕС), както и забавянето на турската икономика. 

Очакването на Европейската комисия е основният източник на икономически растеж да остане вътрешното търсене. Увеличението на доходи в публичния сектор, заедно с повишеното търсене на работна ръка в частния, се очаква да продължават да подкрепят частното потребление през 2019-та. Частните и публичните инвестиции също се очаква да подкрепят икономиката благодарение на ниските лихвени равнища по заемите и очакваното увеличение на усвояването на европейски структурни и кохезионни фондове. 

Рискове и Брекзит

Основните рискове в прогнозата за икономически растеж на Европейската комисия са в негативна посока. По-слабото външно търсене от търговските ни партньори може да доведе до понижен износ и да намали общия ръст на икономиката.

Българската икономика не е директно изложена на големи рискове от Брекзит. Като държава-членка на ЕС, страната би усетила негативни последствия подобни на тези в останалите членове на общността. Обединеното кралство не е сред главните търговски партньори на България и евентуалното негово напускане на ЕС не се очак-ва да има съществено отражение върху цялостната икономика на страната. Едновременно с това, всички икономически сектори и фирми, които имат някаква част от своята дейност в Обединеното кралство могат да бъдат засегнати в значителна степен. В тази връзка, Европейската комисия прави всичко възможно да предостави необходимата информация за правилата и процедурите, които биха били в сила след Брекзит. За да помогне на компаниите и особено малките и средни предприятия да се подготвят за различните сценарии на излизане на кралството, ЕК е разработила нарочен сайт, съдържащ богата информация за фактите, както и точки за контакт в отделните държави-членки, които да предоставят консултации. Сайтът може е достъпен на следния адрес:

https://ec.europa.eu/taxation_customs/uk-withdrawal-bg

Една от ключовите точки в споразумението за излизане на Обединеното кралство от ЕС засяга правата на гражданите - над 3 милиона граждани на ЕС живеещи в кралството, сред които и хиляди българи, и над 1 милион британски граждани живее-щи в ЕС. Споразумението, ако бъде прие-то, предвижда запазване за правата за жителство, труд и социални придобивки на гражданите, техните деца и семейства в т.нар. транзитен период, който би влязъл в действие от момента на оттегляне, 30 март 2019 до края на 2020 (с възможност за удължаване, предвидена в споразумението).

Предвижда се в рамките на транзитния период да бъдат уговорени бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, както от гледна точка на бизнеса така и по отношение на гражданските права и задължения.

Средносрочни перспективи

В своя годишен доклад за България, публикуван на 27 февруари 2019, Европейската комисия (ЕК) очертава основните предизвикателства, които, според нейните служби, очакват страната през следващите години. Посочват се и областите, които биха извлекли най-голяма полза от извършването на структурни реформи. 

На първо място са усилията по укрепване на надзора в банковия и небанковия финансов сектор. След отбелязания прогрес в последните две години, мерките, които трябва да бъдат завършени, включват прео-доляване на проблемите, свързани с оценяването, прилагане на регулаторни инициативи и укрепване на уредбата за преструктуриране на банките по организиран начин. Продължава и реформата на небанковия финансов сектор. Оставащите стъпки там включват пълното изпълнение на план за действие, който да създаде подходящ надзорен процес, основан на риска и отчитащ бъдещите развития. Едновременно с това, наскоро възникналите проблеми в сектора на автомобилното застраховане все още не са напълно премахнати.

В средносрочен план, основните предизвикателства към българската икономика са свързани с демографията и пазара на труда. Развитието на човешкия капитал, като основна съставка за увеличаване продуктивността на работната ръка е в основата на анализа на ЕK. Усилията в сферата на образованието и повишаването на уменията на работещите биха дали най-голям ефект в тази насока. 

Образователната система е в процес на модернизация. Едновременно с това, трайно високите равнища на преждевременно напускане на училище и слабите образователни резултати подчертават необходимостта от значителни инвестиции в сектора. Друг основен фактор са  равните възможности в образованието и грижите в ранна детска възраст, училищното образование и професионалното образование и обучение. Основно предизвикателство остава и връзката между висшето образование и нуждите и изискванията на пазара на труда. Равнището на участието в програмите за учене за възрастни е сред най-ниските в ЕС. Включването на уязвими социални групи във всички нива на образованието остават проблемни.

На последно, но не и по важност място, остават предизвикателствата пред страната в социалната сфера. В периода след глобалната икономическа криза от 2008ма година, основните усилия на европейските и световни лидери бяха насочени към възстановяване на икономическия растеж. За съжаление, в много случаи тези усилия дойдоха за сметка на увеличено социално и икономическо неравенство. В много европейски държави, включително и България, се наблюдава увеличаване на разликата между доходите на най-богатите и най-бедните. ЕK обръща специално внимание на този проблем, като т.нар. Европейски стълб на социалните права става неразделна част от процеса по координация на икономическите политики на държавите-членки наречен Европейски семестър. 

Според заключенията на комисията, системата за социална подкрепа е недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми. Голямото неравенство в доходите и големият брой хора, изложени на риск от бедност, показват необходимостта от политики за приобщаване. Тези предизвикателства показват също така необходимостта от целенасочена подкрепа за уязвимите групи, както и по-добра наличност и качество на интегрираните социални и здравни услуги.

13.11.2019


 
    Share