БРОЙ 2, 2018 XXXIX   вход за абонати  
bg | en           

Европейски парламент на предприятията в България


Европейски парламент на предприятията в България

Европейските търговски палати в защита на консенсуса, конкурентоспособността и кохезията на Европа, това бе акцентът на събитието в София, проведено на 11 юни 2018 г.
За разлика за други страни, българските предприемачи в преобладаващото си мнозинство са за европейската интеграция  на България, каза Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП по време на Европейския парламент  в София. „МСП разглеждат ЕС като динамична система, която се развива постоянно. Твърдо вярваме, че с по-бързи реакции ЕС би имал по-големи успехи и би се разположил по-добре в рамките на световната икономика.“ – каза Симеонов.
Бъдещето на Европа е прекалено важно, за да го оставим на политиците, каза д-р Кристоф Лайтл, председател на Европалати, по време на ЕПП в София. Като предприемач съм свикнал да избирам идеи, тук има много такива, споделени по време на дискусиите. професионалното обучение ще бъде приоритет за Европалати от есента на тази година, заедно с цифровия единен пазар и клъстерите.
Компаниите гласуваха по следните теми:
Единен пазар
1.1    Когато планирате да предлагате услуги в чужбина, имате ли усещане, че трябва да спазвате прекалено много непознати национални правила на държавата по местоназначение? Да – 80%, Не -20 %
Единността на европейския пазар включва свободата на движение на хора, стоки, услуги и капитали. Но националните права за предоставяне на услуги често объркват и затрудняват бизнеса.
Премахването на различията в националните регулаторни режими, които подкопават Единния пазар, трябва да бъде направено бързо и ефективно. Най-обезпокоителна е липсата на напредък в областта на услугите. Съгласно Индекса за развитие на единния пазар /Single Market Scoreboard/ средното ниво на търговска интеграция на услугите в страните членки през 2015 г. е само 6,6 %, в сравнение с 20,6 % за стоки. 80 %

1.2. Ще Ви бъде ли от полза, когато искате да предлагате услуги в чужбина, да комуникирате с Вашите собствени местни власти или НПО, вместо с властите на държавата по местоназначение? Да – 80%, Не – 20%
Националните институции, които могат да предоставят полезни насоки и информация на фирмите когато искат да предлагат услуги в чужбина са за предпочитане като източник. Фирмите се чувстват по-сигурни, общувайки с ТПП от своята страна и знаят, че ще получат обработена информация, която е проверена и достоверна. Доверието в ТПП е доказано, както от дългата история на тези организации – в случая на България БТПП е на 123 години.
От друга страна непознаването на институциите в държавата, в която компанията желае да предлага услуги е предпоставка за трудности в общуването, изисквания, такси и др., които не са известни и възпрепятстват комуникацията.

1.3. Имате ли усещането, че определени държави неправомерно налагат по-големи тежести на чуждестранните дружества, предоставящи услуги?  Да – 82%, не – 18 %
Националните законодателства са рестриктивни в някои случаи и налагат по-големи тежести на чуждестранните дружества, които предоставят услуги в определена страна. Със защитата на родните компании често се спекулира – поради икономически или политически причини, но страните от ЕС има какво да подобрят по отношение на данъците, изискванията и условията, които плащат и на които трябва да отговарят чужди компании, предоставящи услуги.
1.4. В момента нашето дружество изпраща повечето от задължителните стандартни отчети свързани с ДДС, данъци, социални осигуровки, статистики и др., на публичните органи по електронен път в
национални институции - 53%,
институции на ЕС – 47%

Глобализацията води до по-напреднала търговия, услуги и взаимодействие. Това предполага отчитане както към националните институции, така и към ЕС.
1.5. Най-големият потенциал от насърчаването на принципа „по електронен път по подразбиране“ в комуникацията с публичните органи, който все още не е донесъл ползи за моето дружество, се състои в:
Електронна комуникация с българските власти – 72%
Компаниите смятат, че използването на информационни и комуникационни технологии за предоставяне на публични услуги   на национално ниво все още не е максимално оползотворено. Въвеждането на електронно правителство е факт в някои държави в ЕС, но не и реално в България. Постижения в обслужването на НАП, Търговски регистър, НОИ и някои общински служби има, но това не е работещо електронно правителство.
Електронна транснационална комуникация с властите на други страни-членки на ЕС – 28%
Търговия и инвестиции
2.1. Наясно ли сте какви са възможностите и споразуменията на ЕС с други страни за свободна търговия? Да – 32%, Не - 68%
Езикът на споразуменията не е толкова разбираем за МСП. Подаваната информация е противоречива и понякога с възможните последици се спекулира. В редица държави има силен отпор за и против конкретно споразумение за свободна търговия. Това пречи на фирмите да изяснят какви са възможностите, които им се предлагат.
2.2. Текстовете на споразуменията за свободна търговия представени ли са Ви по такъв начин, че да разберете какви са конкретните ползи от тях за Вашето дружество?  Да – 21 %, Не – 79%
МСП нямат усещането, че текстовете на споразуменията за свободна търговия са писана за да бъдат разбирани. Те се приемат като облика на всяка администрация – объркващи, неясни и винаги се поставят на тълкуване.
2.3. Считате ли, че трябва да продължи процеса на сключване такива споразумения? Да – 73%, Не – 27%
Колкото повече – толкова повече. Компаниите смятат, че глобализацията изисква сключването на такива споразумения. Това е бъдещето на световната икономика.
2.4. Смятате ли, че правилата за произход в търговските споразумения са прекалено сложни, за да може максимално да се възползвате от тарифната либерализация? Да – 72%, Не – 28%
Това е основната причина, поради която фирмите не се възползват от тарифната либералицазия. Многото правила не улесняват, а напротив – усложняват нещата за бизнеса, който ежедневно трябва да се „бори“ с много листове документация.
МСП и предприемачеството
3.1. Провеждат ли се адекватни консултации с МСП и заинтересованите страни от МСП в процеса на разработване на законодателството? Да – 17%, не – 83%
Фирмите, считат че не се провеждат достатъчно адекватни консултации с МСП по време на разработването на законодателството. Ето защо е препоръчително да се обърне внимание на  принципа „ Мисли първо за малките“ в рамките на законодателсния процес. Принципът трябва да бъде поставен в основата на Европейската търговска политика, така че да дава силен глас на МСП и правилните инструменти по време на търговските преговори.
3.2. Адекватно ли се оценява влиянието на бъдещото законодателство за МСП (напр. разходите за привеждане в съответствие)? Да – 4%, Не – 96%
Оценка на въздействието не се прави според компаниите. Допитванията до фирмите относно бъдещото законодателство не са ефективни. Европейските и националните законодатели не се съобразяват с оценка на въздействието, дори и да има частична такава.
3.3. Дали административните, законодателните или данъчните облекчения  не обезкуражават дружествата да увеличат обема на дейността си? Да – 46%, Не – 54%
Компаниите са на мнение, че административните, законодателните и даничните облекчения не са решаващи за желанието на МСП да порастнат и да се развиват.
3.4. Зная достатъчно за това как и от къде да финансирам бизнеса си. Да – 54%, не – 46%
Компаниите споделят, както че имат информация за това как да финансират бизнеса си, така и, че такава информация липсва. От друга страна фирмите знаят как да намерят финансиране, но понякога информацията е прекалено сложна, дълга, изисква правен съвет и е по-скоро пречка за взимане на решение в тази насока
3.5. Данъчните правила и процедури в моята страна са ясни и ги разбирам добре.
смесени – Да - 54%, Не -  46%
Малко повече от половината компании познават и разбират данъчните правила в страната си, а останалите не са съвсем наясно.
Умения
4.1. Трябва ли професионалното образование и обучение да бъдат сред приоритетните области за финансиране през следващия многогодишен бюджетен период? Да – 96%, Не – 4 %
Въведените неотдавна чрез законови промени иновации са свързани с обучение по предприемачество от първите класове на училище. Плодовете от тази иновация ще бъдат налични след двадесет години, но си заслужават.
4.2. Смятате ли, че схемите за чиракуване/ стажове са считат за положителна стъпка в кариерното развитие на завършващите.  Да – 85%, Не – 15%
Голяма част от активните предприемачи, завършили образованието си преди 20 години са възпитаници точно на дуалното обучение – учене чрез практика. резултатите, които постигат сега са положителни и тази малко позабравена, отминала практика трябва да се възроди.
4.3. Трябва ли ученето в процеса на работа да бъде неразделна част от всички програми за първоначално професионално образование и обучение? Да – 88%, Не – 12 %
Компаниите смятат, че ученето и практиката вървят ръка за ръка. Да се учиш чрез правене е изключително полезен подход в професионалното образование.
4.4. Вашето дружество би ли желало да допринесе за покриване на разходите по подобряване на възможностите за учене в процеса на работа за стажанти в България? Да – 63%, Не – 37%
Готовността на компаниите да отделят средства за да квалифицират служителите си е показателна за израстването им като работодатели и като създаващи условия за бъдещи работни места.
4.5. Трябва ли да се предприемат повече действия на ниво ЕС за справяне с недостига на работна сила? Да – 81%, Не – 19%
Предприемачите имат нужда от подкрепа, особено в момента, когато не само ЕС, но и други части на света се борят с предизвикателства като недостиг на работна сила, липса на служители с конкретни компетентности.