Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

ЕХОТО СЛЕД НАС


ЕХОТО СЛЕД НАС

 

Тошко Савов е един от малкото българи в Германия, които са се издигнали до високите етажи на световния бизнес. Той се занимава с продажби вече 24 години и за това време е утвърдил името си в компании като Rainbow, Philips, Saeco и Kaercher.Обучил е лично над 9500 човека и е направил над 450 семинара и обучения. Той пристига в България, за да сподели знанията си с всички нас. Неговата цел е да докосне с идеите си колкото може повече хора, за да станат те по-добрата версия на себе си. Това е истинският измерител на успеха. Тошко Савов е единственият награждаван в историята на Philips, който не е служител на компанията.Като дългогодишен успешен специалист в продажбите, г-н Савов споделя идеята, че „Продажбата е процес на мотивация, а не на манипулация".

 

 АКЦЕНТ ОТ КНИГАТА НА НАШИЯ ПОСТОЯНЕН АВТОР И СЪМИШЛЕНИК ТОШКО САВОВ "ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ", КОЯТО СЕ ОЧАКВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ СКОРО.

Понякога години наред живеем с родителски болки, които са оставили негативното си ехо в нас и нашият живот. Ние го приемаме от тях, такова, каквото е и продължаваме да го носим като страдание. Често в такива случаи се опитваме да бягаме с всичка сила, тежестта, с която сме се натоварили ни потиска до толкова, че започваме да си воъбразяваме и дори да си вярваме, че сме се отдалечили максимално от това, което не харесваме, но истината е, че  по-скоро се влачим премазани под негативните чувства и емоции, утаили се в нас.

Коренът на проблема не е далеч, той си е в корена, т.е., той е в нас и само,  ако го освободим ще изпитаме невероятна лекота и жажда за живот, така както, когато вдишваме за първи път, но сме забравили какво е. Излишно е да бягаме от себе си напред в търсене на отговори, защото

докато бягаме от нас, всъщност ние гоним себе си.

Да, знам, че ви звучи шизофреннно, но поведението ни понякога в действителност е точно такова. Защото колкото повече ни е страх от нещо, толкова по-бързо и хаотично бягаме, а така пропускаме разумната мисъл, която всъщност е другото ни "Аз" и се опитва да ни спре и да ни каже  "чакай, успокои се, помисли, приеми обстоятелствата такива, каквито са, приеми себе си в пълният си блясък"...Но не ти бягаш и все едно казваш на себе си  "не, не, остави ме, бързам, търся отговори, може би съм близо..." . И макар вече да си го чул, ти продължаваш ли продължаваш да бягаш...от истината...от теб...

Често не задаваме въпроси, за да не се уверим в отговора, който вече знаем.

Само, ако проявим смелостта да спрем, ще се освободим и най-накрая ще ни олекне. Понякога всички имаме такива моменти, в които с цената на всичко се борим за или с нещо и искаме да избягаме от всички и от всичко, не искаме и да чуем вътрешният си глас и разумната си мисъл, а дори и да я чуем веднага си запушваме устата и си продължаваме бягството в омагьосания от нас кръг. Пропускаме лекият момент, в който да спрем безсмисленото си гонене със себе си, пропускаме да се съберем със всичките си Аз , т.е., да съберем  мислите си и да приемем случващото се, защото колкото и лошо да си мислим, че е то, всъщност е за наше добро.

И никога не е късно да спреш и да се прегърнеш,

защото това спиране е полетът на свободата ти, който ще те накара отново да дишаш. Чувството, че все си се изгубил и цял живот се скиташ в търсене на дома ти,  а през цялото ти изгубено време на търсене е бил вътре в теб. Когато го усетиш, разбираш колко много време и енергия си прахосал. Тогава осъзнаваш, че няма нищо по-хубаво от това да се завърнеш към корените си, макар да не ти харесват, винаги можеш да ги облагородиш. Винаги можеш да стъпиш върху тежкото и болезнено ехо, което си наследил и да направиш така, че да звучи с прекрасна мелодия и след теб.  

13.11.2019


 
    Share