Брой 9, 2018 XLV   вход за абонати  
bg | en           

Дали държавата не трябва да възприеме нови политики за привличане на инвеститори у нас


Чуждите инвестиции са с 55% по-малко. Дали държавата не трябва да възприеме нови политики за привличане на инвеститори у нас 

 

Илия Лингорски е председател на Българската секция на Еропейската лига за икономическо сътрудничество. Започва финансовата си кариера в Европейската банка за възстановяване и развитие. Бил е заместник-министър на финансите, подуправител на МВФ за България и председател на Надзорния съвет на Насърчителна банка. Има дългогодишен опит в управление на чуждестранни инвестиции в частния сектор. Понастоящем е Главен икономист на ББР АД и член на Университетския съвет на Американския университет в България. 

Според данните публикувани от различни източници, за първите седем месеца на годината преките чуждестранни инвестиции у нас спадат с 55% спрямо същия период на миналата 2016 г.  Редица анализатори коментират негативно тенденцията, но малцина предлагат нови решения и идеи за конкретни инициативи и реформи, които в краткосрочен план да направят страната ни отново привлекателна за инвеститорите. 

ЧЕСТО СЕ ЗАДАВА ВЪПРОСА ЗА ТОВА ДАЛИ ДЪРЖАВАТА МОЖЕ И ТРЯБВА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НОВИ ПОЛИТИКИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ У НАС

Проблемът е, че държавата е твърде широко понятие и в определен смисъл всичко, което държавните институции правят, или не влияе както на икономическото развитие, така и на притока на инвестиции. От особено значение е дали с действията си държавните органи спомагат за подобряване или за влошаване на националния бранд и международния имидж на страната.  Защитата на собствеността, доверието в правосъдието и институциите, ефективността на администрацията, както и предсказуемостта на регулаторната и законодателна среда са важни фактори в този процес. Същевременно, чрез програмите за капиталови бюджетни разходи и кохезионните средства от ЕС държавата се явява най-големия инвеститор в инфраструктурното и регионално развитие. 

Могат ли капиталовите програми на централното правителство и общините да бъдат насочени така, че да имат мултиплициращ и мотивиращ ефект за частните инвестиции и специфично за чуждестранните инвеститори?

Стратегическото инфраструктурно развитие, ако е планирано адекватно и про-пазарно, може не само да подобри средата за инвестиции в средносрочен и дългосрочен план, но само по себе си да бъде възможност за привличане на инвеститорите в публично-частни партньорства за изграждането на комерсиално устойчива публична и частна инфраструктура. Досега основните прио-

ритети на държавните инфраструктурни програми бяха мотивирани главно от стремежа за усвояване на европейски средства, а основният политически фокус бе върху магистралната пътна инфраструктура и комунална общинска инфраструктура. Ролята на държавата бе да поеме рисковете и да осъществява инфраструктурните проекти, за които няма апетит в частния сектор и международната финансова общност. 

Как тази роля на държавата да бъде разширена така, че в рамките на кратки срокове да се постигне осезаем ефект за привличането на повече чуждестранни инвеститори през достъп до инфраструктурното развитие на България и региона?

За привличане на чуждестранни инвеститори в инфраструктурно и регионално развитие е необходимо наличие на банкируеми проекти и предлагане на ликвидни капиталово-пазарни инструменти за финансирането им.  Банкируеми, най-общо казано, са проектите с устойчиво прогнозируеми парични потоци на приходната и разходни части, чиито рискове са количествено оразмерими, а активите им имат пазарна стойност и приемливо ниво на ликвидност.  Очевидни примери са летища, пристанища, интермодални терминали, газохранилища, електропреносната и разпределителна мрежа, терминали за втечнен газ, газови интерконектори, телекомуникационната и дигитална инфраструктура. 

ОСОБЕНО ИНТЕРЕСНИ СА МОДЕРНИТЕ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, КАКТО И КОУЪРКИНГ ПРОСТРАНСТВАТА ЗА СТАРТИРАЩИ КОМПАНИИ 

Що се касае до привличането на големите европейски и международни институционални инвеститори, както и близкоизточните и далекоизточни суверенни фондове, то за тях би било от значение да получат достъп до възможностите за финансиране на банкируема инфраструктура у нас и в региона посредством ликвидни облигационни, деривативни и дялово-капиталови инструменти, които да са търгуеми свободно на външни капиталови пазари. 

Държавата не разполага с по-подходяща и подготвена институция от Българската банка за развитие, която да бъде едновременно лидер и междинна трансмисия за привличането на чуждестранни публични и частни инвестиции в инфраструктурното развитие на България. 

ББР има вече изградени партньорски взаимоотношения с международните финансови институции и национални банки за развитие като Европейския инвестиционен фонд, Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа, Черноморската банка за търговия и развитие, германската Кредитанщалт фюр Видерауфбау, Китайската банка за развитие, Японската банка за международно сътрудничество и редица други. Заедно с това Банката има капацитета да оценява и структурира проекти за изграждане и експлоатация на различни типове инфраструктура. 

Може да емитира самостоятелно облигационни инструменти с висок кредитен рейтинг за финансирането на диверсифициран портфейл от инфраструктурни проекти, да учредява и управлява фондове за дялово участие, да предлага на партньорите и клиен-

тите си структурирани и деривативни продукти, които са свързани и обезпечени с приходите от изграждането, модернизирането и експлоатацията на комерсиалната инфраструктура у нас. Това прави ББР уникално позиционирана да партнира от една страна с останалите банки за развитие в ЕС и по света, а от друга със суверенните инвестиционни фондове и комерсиалните участници на финансовите пазари от цял свят — за привличане на нови средства за инфраструктурно и регионално развитие у нас. Въз основа на комуникацията си с пазарните участници и банковия сектор ББР е в състояние да предложи нова Инвестиционна стратегия за инфраструктурно развитие на региона, която да бъде развита на база на предварително проучване на реалните интереси на потенциалните инвеститори, на техните очаквания за доходност, степен на риск и инвестиционен хоризонт за парите им. 

Това става все по-наложително предвид промените в управлението и използването на средствата на ЕС, които неизбежно ще настъпят. 

Днес, в навечерието на 10-та годишнина от приемането на Закона за Българската банка за развитие, страната и икономиката ни се нуждаят повече от всякога от ускорено развиване на капацитета и портфейла на ББР до степента, която предполагат целите и приоритетите в дейността на банката. Поемайки своята креативна роля за финансиране на най-модерна и широкодостъпна ключова инфраструктура, ББР би подпомогнала по-ефективно и перспективно малките и средни предприятия, както и стартиращия бизнес у нас.


 
    Share