Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

БЮДЖЕТЪТ ЗА ОСП СЛЕД 2020 Г. СЛЕДВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН НА НИВОТО ОТ НАСТОЯЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД


ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА, МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ПРЕД СПИСАНИЕ "БИЗНЕС КЛУБ"

БЮДЖЕТЪТ ЗА ОСП СЛЕД 2020 Г. СЛЕДВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН НА НИВОТО ОТ НАСТОЯЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД

Работи се по създаването на Кодекс на Земята като единен нормативен акт, който ще урежда поземлените отношения в България и ще изглади противоречия в съществуващото законодателство

 

- Какви са българските приоритети за следващия програмен период на Общата селкостопанска политика?

Приоритетите на страната ни по отношение на следващия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) са ясно залегнали в позицията, която отстояваме от самото начало на преговорния процес и е дебатирана с бранша. Таваните на плащанията трябва да са въпрос на национално решение, да се запази и да се увеличи процентът на обвързаната подкрепа, както и да се запази националната преходна помощ. Що се отнася до обвързаната подкрепа, тя е много важен инструмент за България, който позволява насочване на финансиране към сектори и производства, имащи жизненоважна необходимост от нея.

Ще настояваме да бъде повишен и размерът на финансирането й. Бюджетът за ОСП след 2020 г. следва да бъде запазен на нивото от настоящия програмен период.

Относно първоначалното формиране на селскостопанския резерв, дебатираме дали той да бъде от неизползваната сума от резерва за кризи през 2020 г. Има вероятност обаче тези средства да не бъдат възстановени на бенефициентите по директните плащания през 2021 г. Подкрепихме предложението на Румънското председателство, с което се запазва прагът от 2000 евро за прилагане на финансова дисциплина.

НЕ МОЖЕМ ДА ПРИЕМЕМ НАМАЛЕНИЕ В РАЗМЕРА НА ФИНАНСИРАНЕТО ЗА ОБВЪРЗАНА ПОДКРЕПА, КОЕТО ДА РЕДУЦИРА ПОДПОМАГАНЕТО ЗА СЕКТОРИТЕ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО И ПЛОДОВЕТЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ, КОИТО ПРЕЗ НАСТОЯЩИЯ ПЕРИОД СА ОБЕКТ НА ПОДПОМАГАНЕ С ТАКАВА.

България не би могла да подкрепи предвижданото редуциране на периода за автоматично отчисление на средства (т.нар. правило "N+3") от три на две години след поемане на бюджетния ангажимент от страна на ЕК. Скъсяване на периода за автоматичното отчисляване не отговаря на продължителността на инвестиционните проекти, адресиращи дентифицираните нужди и това несъответствие може да донесе големи загуби за страната.

Относно предложението на Комисията за отпадане на възможността за прилагане на преходна национална помощ, след 2020 г., ще продължаваме да настояваме да бъде намерено приемливо решение за стабилни доходи на стопаните. Преходната национална помощ е от изключително значение за развитието на ключови отрасли в страната.

След встъпването ми в длъжност като министър инициирах създаването на Координационна група в МЗХГ, която да комуникира с бранша процеса по договаряне на новата ОСП.Оперативният координатор и членовете на групата ще бъдат в непрекъсната връзка със земеделските производители, като целта е да се предприемат най-полезните и адекватни мерки в процеса по изготвянето на документите.

В КРАЯ НА ЮЛИ ЩЕ БЪДЕ НАПРАВЕНА ПЪРВАТА ОТ ПОРЕДИЦАТА ЕЖЕМЕСЕЧНИ СРЕЩИ, НА КОЯТО БРАНШЪТ ЩЕ СЕ ИНФОРМИРА ЗА НАПРЕДЪКА НА ВСЯКА СТРАНА ЧЛЕНКА ПО ПРЕГОВОРИТЕ НА НОВАТА ОСП.

Искам заинтересованите страни да са убедени, че има достатъчно откритост по темата. Все още няма споразумение по многогодишната финансова рамка, но се очаква то да бъде постигнато до края на годината. След това ще пристъпим към финализирането и приемането на трите регламента, които ще определят правилата.

- Какви мерки предвиждате за прекратяване на практиката арендатори да ползват нерегламентирано обработваеми площи? Как ще бъдат решени проблемите със собствеността на земята?

Практика за нерегламентирано ползване на земеделски земи в страната не се наблюдава, но разбира се има отделни случаи на неправомерно завземане на чужда собственост. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) са предвидени механизми, чрез които кметове на общини могат да решават имотни казуси, ако е установено неправомерно ползване. За установяването на такова, кметът на общината може да изисква служебно данни от Държавен фонд „Земеделие" и/или от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и неговите структури, както и от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Когато става дума, обаче, за имот, придобит в собственост в резултат на покупко-продажба, дарение или друго (т.е. не е реституиран на лицето по силата на специалния закон), защитата от неправомерно ползване е уредена в Закона за собствеността.

Защитата на собствеността е изцяло в подкрепа на собственика, като в специалния ЗСПЗЗ е уредено предоставянето на цялата налична информация за съответния земеделски имот, която се осъществява чрез служебен обмен между общинската и държавната администрации.

ПО ОТНОШЕНИЕ РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ СЪС СОБСТВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА, ТРЯБВА ДА ОТБЕЛЕЖИМ, ЧЕ ТУК СЪЩО ФУНКЦИОНИРАТ КОНКРЕТНИ ЗАКОНОВИ МЕХАНИЗМИ И СЕ РАБОТИ ПО СЪЗДАВАНЕТО НА КОДЕКС НА ЗЕМЯТА ПОД ФОРМАТА НА ЕДИНЕН НОРМАТИВЕН АКТ, КОЙТО ЩЕ УРЕЖДА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ЩЕ ИЗГЛАДИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В СЪЩЕСТВУВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

За приключване на административни преписки по възстановяване право на собственост в МЗХГ е установена система за контрол и издаване на методики по прилагане на посочените реституционни закони.

Уверявам Ви, че реагираме незабавно на всички сигнали, подавани от заинтересованите лица.

- Какви са очакванията ви за практическия ефект от създаването на новия фонд за изкупуване на частни гори?

Възобновяването на процедурата, стартирала за първи път през 2016 г., към която имаше интерес от голям брой собственици на гори, ще бъде сред приоритетните задачи на този управленски мандат за сектора.

При проведената през 2016 г. процедура са предложени общо 1873 броя имоти от 1113 собственици. Допуснати и класирани след първия етап на процедурата са общо 1300 имота, от които 450 са с максимален брой точки по утвърдената методика - да граничат с ДГТ, да са със защитни или специални функции и да са с площ между 1 и 20 дка. За всички тези 450 броя имота са изготвени оценки от регистрирани независими оценители за определяне на тяхната стойност. След втория етап на процедурата са класирани общо 170 имота - за тях собствениците са предложили цена за закупуване по-ниска от определената с оценката. Финализирани са сделки за закупуване на 126 броя имоти с обща площ 1029 дка на обща стойност близо 600 хиляди лева. Средната цена, на която са сключени сделките от шестте държавни предприятия, е различна и варира от 273 лв./дка при СИДП Шумен до 1286 лв./дка при ЮЦДП Смолян.

ПРЕДСТОИ ПРАВИЛАТА ЗА ЗАКУПУВАНЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ДА БЪДАТ ПРЕРАЗГЛЕДАНИ, С ОГЛЕД НА ПРАКТИКАТА ПО ПРИЛАГАНЕТО ИМ ПРЕЗ 2016 Г., И ЕВЕНТУАЛНО ПРЕЦИЗИРАНИ. ИНИЦИАТИВАТА ЩЕ БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕНА И ПРЕЗ ЕСЕНТА НА НАСТОЯЩАТА ГОДИНА ЩЕ СТАРТИРА ПРИЕМЪТ НА ДОКУМЕНТИ, А ФИНАЛИЗИРАНЕТО НА СДЕЛКИТЕ СЕ ОЧАКВА ПРЕЗ ПРОЛЕТ
ТА НА 2020 Г.

За съжаление, за изминалия времеви период част от представените от заявителите документи са загубили давност, а не е изключено и в самите горски имоти да е настъпила промяна в състоянието на насажденията, да са проведени законни или незаконни сечи, което не позволява да се ползват резултатите от проведената вече процедура.

Средствата, които предприятията ще отделят, са около 1 млн. лв. - двойно повече в сравнение с 2016 г. Правилата ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството и на държавните предприятия.

Голяма част от собствениците на маломерни горски имоти не осъществяват необходимите лесовъдски мероприятия в тях за поддържане на доброто състояние на горите, нито имат възможност да ги опазват от незаконни посегателства. Ето защо закупуването на поземлени имоти в горски територии от държавните горски предприятия има за цел постигане на по-ефективното им стопанисване и опазване. Един от водещите критерии при оценяването на заявленията за закупуване на горските имоти е именно дали те граничат с държавни горски територии.

- Как могат да бъдат ограничени допустимите размери на обработваемите площи, притежавани от един собственик, така че да се насърчи конкуренцията и диверсификацията в земеделския сектор?

От 2015 г. България въведе изискване плащанията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) да се намаляват с 5 % за онази част от сумата, която надвишава левовата равностойност на 150 хиляди евро и със 100% за сумите над 300 хиляди евро за съответната година.

С ЦЕЛ ДОПЪЛНИТЕЛНО ПОДПОМАГАНЕ НА ДРЕБНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ, СЕ ПРИЛАГА ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО ПЛАЩАНЕ. ТО Е ПОД ФОРМАТА НА ЗАВИШЕН РАЗМЕР НА ПОДПОМАГАНЕТО ЗА ПЪРВИТЕ 30 ХЕКТАРА ОТ ВСЯКО СТОПАНСТВО, НЕЗАВИСИМО ОТ РАЗМЕРА МУ.

За да стимулираме заетостта в сектора преди прилагането на намаленията се приспадат разходите за заплати, включително и данъците, и вноските за социално осигуряване, свързани със земеделската им дейност.

За диверсификацията на земеделското производство спомага въведеното през 2015 г. изискване за поддържане на най-малко две култури в стопанство от над 10 хектара и най-малко три вида култури в стопанства с повече от 15 ха обработваема земя. Диверсификацията е елемент от системата за зелени директни плащания, целящи принос за опазване на околната среда, биоразнообразието и борбата с климатичните промени.

 

13.11.2019


 
    Share