Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

България още има голям проблем с екологията и много средства за усвояване от ЕС


България още има голям проблем с екологията и много средства за усвояване от ЕС


 

ВЕЛИСЛАВ РУСЕВ

  България има голям проблем. Не става дума за чистите екотеритории и плажовете за свободно къмпингуване, които не са останали много. Проблемът е с чистотата въздуха, запрашеността, въглеродните емисии и нашата енергетика. Другият голям проблем е с отпадъците ни. Нямаме нито култура на събирането им, нито продуктивна идея в следващите 15 години как да ги оползотвораваме, за да ги вкараме отново в полза на бизнеса и обществото.

  Досега са пускани наколко „пилотни програми”, няколко национални програми и десетки кампании през медиите за това какво и как трябва да се прави с отпадъците - от икономиката, от бита, от селското стопанство, от националната хигиена.

  Най-проблемно изглежда положението в енергетиката. Имаме още много централи, работещи с минерални източници. Изгарянето от тях е проблем за екологията, както на района, така и на целия ЕС. До 2030 г. те трябва или да бъдат преустроени в чисти или да спрат години преди този краен срок, според приети правила от ЕС. Другият голям екопроблем е автомобилният ни парк, който бълва изгорели газове, защото е в основната си част стар. В България се опитваме да въведем стимули за въвеждането на екологични превозни средства, които да са на ток, с водородни двигатели или поне хибриди или използващи за основно гориво газ. На този фон цял един милион отдели социалното министерство, за да стимулира ползването от администрацията на електроколи. Те обаче са скъпички. И идеята остана само в медиите. Електромобилите в България са 0.004 % от целия подвижен парк. Имаме и ЕДНА регистрирана кола с водороден двигател. В Кралство Норвегия примерно процентът на електромобилите вече е над 20, а националната им програма за развитие(разбирай-грижа за природата и общественото здраве) предвижда до 10 години да бъдат забранени колите с двигатели на бензин и дизел.  Това разбира се е скъпо, но страна с индивидуална национална стратегия за бъдещето си може да си го позволи. При нас май ще останем на ниво кампании колко екоразвитието е полезно, за да добрува българската народност. Проблемите са толкова много. Българското министерство на околната страна и водите има амбициозни планове и програма за разрешаването им през годините напред. Правят се пречиствателни станции за водите, депа за отпадъци се довършват със средства от еврофинансиране и от националния бюджет, понеже сме изпуснали външните донори. Мнението ми е, че тези мерки са временни, защото отпадъчните депа в повечето развити страни от ЕС са вече минало, а тези които строим и довършваме имат кратък живот. Бъдещето е на кръговата икономика, при която остава минимално количество отпадък, а всичко друго се рециклира. България също се опитва да спазва директивите на ЕС за въваждането на кръгова икономика, но проблемът е в създаването на система за действието й. В този аспект продължаваме да сме в начален етап на проекти.

  Ако има целенасочена държавна екополитика в следващите 10 години можем да се доближим до евростандартите за устойчиво развитие. Едно от подусловията за това е да усвоим огромния за нашите мащаби ресурс, който ни предоставят от еврофондовете. 

  За 2016 г.  по Оперативната програма за чиста околна среда България може да усвои 1.2 милиарда лева. Основно с проекти на общините и свързаните с тях фирми изпълнители.

  През 2016 г. общините могат да разчитат на близо 1,2 млрд. лв. за реализацията на екологични проекти чрез финансовите инструменти, които МОСВ управлява – Оперативна програма „Околна среда“,  Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и Националния доверителен екофонд.

  Най-големият финансов ресурс – от около 1 млрд. лв., е по ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ 402,6 млн. лв. от този бюджет е във водния сектор за реализацията на т. нар. ранни проекти. Това са проектите на Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен (Долна Митрополия) за изграждане на ВиК инфраструктура. 8 общини – Банско, Видин, Враца, Златни пясъци, Раднево, Тервел, Шумен и Ямбол се борят за бюджет в размер на 234 млн. лв.

  През тази година на разположение на местните власти в сектор „Води“ ще бъдат още 121,5 млн. лв. Средствата ще се предоставят на 5 общини. Ще се финансира и Столичната община, за да разработи регионалното си прединвестиционно проучване.

  В сектор „Отпадъци“ бе открита процедурата за изграждане на компостиращи инсталации с бюджет 98 млн. лв. 18 общини се добраха до финала. Други не успяха, защото закъсняха с подготовка на документите си. А те, както днаем са прекалено много. Предстои да бъде обявена още еднапроцедура за кандидатстване – за изграждане на анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци на стойност 101 млн. лв.

  На разположение на месните власти в областта на биоразнообразието и „Натура 2000“ са близо 58 млн. лв. Общините кандидатстват и за превенция и управление на риска от наводнения за изграждане на хидротехнически съоръжения, защитна инфраструктура  и други. Бюджетът е в размер на 20 млн. лв.   Процедурата  ще бъде обявена  през първото тримесечие на 2016 г. Сметната палата обаче предупреди, че тези пари могат да въдат загубени, заради забавяне и нередности в документите за кандидатстване. Министър Евелина Василева обаче е убедена, че това няма да се случи.

  С пари по ОПОС 2014-2020г. ще се реализират и проекти за подобряване на качеството на атмосферния въздух на обща  стойност  111 млн. лв. Бенефициенти по нея  могат да са общините с влошено качество на атмосферния въздух.

  През 2016г. местните власти могат да използват и други източници за финансиране. 14 млн. лв. от Националния доверителен екофонд са предвидени за реализацията на мерки за енергийна ефективност.

  Министерството разработва и пилотен проект за подпомагане на общините, които са получили за стопанисване минералните извори на своята територия. В България има 220 находища с дебит от 4900 литра в секунда, а от този ресурс се използва едва 20%.

  Общините ще могат да разчитат на финансиране и от ПУДОС.  През 2016 г. за изграждане на инфраструктура в областта на водния сектор, отпадъците и биоразнообразие са предвидени 61 млн. лв.


 
    Share