Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

България е все още далеч от постигане на целите на ЕС до 2020 г. за опазването на околната среда


България е все още далеч от постигане на целите на ЕС до 2020 г. за  опазването на околната среда
ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА, ЗЕЛЕНИ ИНОВАЦИИ?
ЗЕЛЕНИ ВЪПРОСИ?

 

  Европейският съюз със своята амбиция да бъде световен лидер в опазването на околната среда е движещата сила, която трансформира националните политики на страните членки. Това с още по-голяма сила се отнася за страни като България с по-слаба осведоменост и традиции в тази област. От една страна, планирането и поставените политически цели, свързани със зелените иновации в промишлеността в страната, до голяма степен са предопределени от задължителното хармонизиране на националното законодателство със законодателството на ЕС. От друга страна, механизмите за финансова подкрепа се задвижват основно чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.

  Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия е националният стратегически документ, очертаващ рамката за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове в България през програмния период 2014 - 2020 г. То включва подкрепа от пет фонда - Европейския фонд за регионално развитие (ЕфРР), Европейския социален фонд (ЕСф), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗфРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕфМДР). Споразумението отваря пътя за инвестиране на 7,6 млрд. евро в проекти по политиката на сближаване за периода 2014 - 2020.

  Страната получава още 2,3 млрд. евро за селскостопанско развитие и 88 млн. евро за рибарския сектор. С инвестициите се цели постигане на осезаеми, дългосрочни резултати и мобилизиране на допълнителни национални ресурси и частен капитал с оглед увеличаване на заетостта в секторите с добавена стойност и насърчаване на устойчив растеж.

  Стратегическият документ очертава ключови и взаимно допълващи се приоритетни области, на базата, на които България трябва да приложи политиката на сближаване на ЕС в съответствие с ключовата стратегия „Европа 2020" за приобщаващ, интелигентен и устойчив растеж:
• образование, заетост, социално приобщаване и здравеопазване за интелигентен растеж;
• научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж;
• свързаност и зелена икономика за устойчив растеж;
• добро управление и достъп до качествени обществени услуги.
  В качеството им на ключови приоритети в стратегията „Европа 2020" дейностите по развитие на екологосъобразна и ресурсно ефективна икономика са сериозно застъпени и в Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г.

  В рамките на Споразумението за партньорство с Европейската комисия българското правителство е избрало да инвестира във всички тематични цели в подкрепа на растежа, определени в регламентите и подчинени на стратегическите приоритети за финансиране. Стремежът към ресурсно ефективна икономика и зелен растеж е застъпен доста сериозно, като 6 от тематичните цели предвиждат дейности в подкрепа на енергийната ефективност, увеличаване използването на източници на възобновяема енергия, управление на отпадъците, развиване на екологосъобразни транспортни системи и т.н.

  Общата сума от петте структурни фонда, която би могла да бъде разпределена по въпросните тематични цели, се равнява на 6,795 млрд. евро. Липсва хоризонтална интегрираност на тематичните цели и стратегическите приоритети между секторите „Иновации" и „Зелена икономика". Постигането на подобна интеграция трябва да бъде основна цел на управляващите органи на оперативните програми, отговорни за управлението на европейските фондове. Чрез нея може да бъде постигната целта по- голям дял от добавената стойност по субсидирани зелени инициативи да остава в местната икономика, което ще увеличи степента на възприемане на зелените технологии от страна на домакинствата и бизнеса.

  Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 предлага и мерки, свързани с производството и потреблението на енергия, което от своя страна е в тясна зависимост с развитието на всички отрасли в икономиката. Като една от най- енергоемките и най-зависимите от внос на енергийни ресурси страни в Европа България притежава енергиен сектор, който се характеризира с ограничен достъп до нови добри практики, системи и модели за енергийно и ефикасно производство. Повишаването на енергийната ефективност на предприятията и стимулирането на производството и използването на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление ще бъдат от ключово значение за намаляването на енергийната интензивност на българската икономика.

  В рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. са определени четири приоритетни оси със съответните инвестиционни приоритети, които се отнасят към 5 от ключовите тематични цели в подкрепа на зелената икономика и иновациите.

tabbb_082.png

 Оперативна програма „Околна среда" е програмата, по която България получава най-голямо финансиране от Европейския съюз за инвестиции в околна среда както за изминалия програмен период (2007 - 2013),  така и за новия (2014 - 2020).

  Програмата е насочена предимно към изпълнение на приоритетите за устойчив растеж и ефективно използване на ресурсите в стратегията „Европа 2020" и има за цел да финансира проекти, насочени към следните ключови направления от зелената икономика:
• изграждане на по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, в която ресурсите се използват по ефикасен и устойчив начин;
• опазване на околната среда, намаляване на емисиите и предотвратяване на загубата на биоразнообразие;
• възползване от водещата позиция на Европа в разработването на нови екологични технологии и производствени методи.

  България е все още далеч от постигане на целите на Европейския съюз до 2020 г. във връзка с опазването на околната среда.

   За да изпълни задълженията си, страната трябва да направи огромни по мащаб инвестиции, изискващи финансиране, с което тя не разполага. В зависимост от идентифицираните нужди и възможности за инвестиции, средствата по програмата са разпределени по следните приоритетни оси и специфични цели: 

  Приоритетна ос 1 „Води" - насочена е основно към подобряване на пречистването на отпадъчни води и качеството и управлението на ресурсите за питей¬на вода по стратегически и разходоефективен начин. Най-общо ще се подпомогне изпълнението на ангажиментите на България съгласно Рамковата директива за водите.

   Приоритетна ос 2 „Отпадъци" - насочена е към изпълнение на целите, заложени в Пътната карта за ресурсна ефективност, и задълженията във връзка със законодателството на ЕС за достигане на целта повторната употреба и рециклирането на отпадъчни материали да се увеличат най-малко до 50 % от общото тегло до 2020 г. През новия програмен период оперативната програма вече е отворена и за бизнеса, който ще може да се възползва от безвъзмездно финансиране за проекти по тази приоритетна ос. Ще се залага на финансиране на екоиновации в сектора, насочени към подобряване опазването на околната среда и ресурсната ефективност в предприятията.

  Приоритетна ос 3 „Натура 2000 и биоразнообразие" - включва мерки и дейности съгласно Националната приоритетна рамка за действие за мрежата „Натура 2000".

  Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища" - насочена е към изпълнение на препоръката на ЕК за подобряване на превенцията на наводнения и свлачища.

  Приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух" - насочена е към нуждите по отношение качеството на атмосферния въздух чрез прилагане на адекватни дългосрочни програми и краткосрочни планове за действие според източниците на замърсяване.

(Б.ред. В статията са използвани данни и изводи от доклада „Зелени иновации” на фондация „Приложни изследвания и коминикации” с ръководители Огнян Шентов и проф. Теодора Георгиева.)


 
    Share