БРОЙ 10, 2017 XXXV   вход за абонати  
bg | en           

БЪЛГАРИТЕ НЯМА ДА ИЗЧЕЗНАТ


БЪЛГАРИТЕ НЯМА ДА ИЗЧЕЗНАТ?  

Велислав Русев - Главен редактор на списание "Бизнес Клуб"

Независимо от прогнозите, че след 2050 г. хората с българска народност ще са под 5 млн. души и в пейзажа на тотално нарастващото население на планетата ще се загубят сред други етноси

Затова обаче са необходими спешни, добре преценени и финансово обезпечени мерки.

Българите са витална нация и вярвам ще останат доминираща на територията на съвременна България. 

Но, не трябва да се затваряме за външни миграции. А и те са неизбежни, впредвид динамиката на конфликтите и политическите противопоставяния извън нас.

ТАЗИ МИГРАЦИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ КОНТРОЛИРАНА

Контролирана чрез стимули и рестрикции за желаещите да се преселят в България. Потенциалът за преселване към страната ни, която все пак е част от ЕС, никак не е малък. Това са граждани на страни от така наречения Евразийски съюз, от историческата българска диаспора, а защо не и от арабските страни. Единственото, което трябва да се направи е кампания, че всички които желаят трябва да кандидатстват за емигратнски визи. И трябва да отговарят на определени критерии. Първият е образование, вторият - да могат да покрият емиграцията си през първата година престой в новата държава. Не сме го измислили ние. Погледнете канадските изисквания за преселване в Канада. 

Непроговорената още публично идея за Национална агенция по имиграция е добро предложение в тази посока. Вицепремиерът Валери Симеонов се надявам да намери удобен политически момент да пропагандира тази нова бъдеща структура. 

СЪС СТИМУЛИРАНА ЕМИГРАЦИЯ МОЖЕМ ДА РЕШИМ ЧАСТИЧНО ПРОБЛЕМИТЕ НИ С ЛИПСАТА НА КАДРИ С ДОБРА И СРЕДНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Може да се предприеме и активна политика към завръщане на етническите българи, които поради исторически причини са се установили извън България. Към тях трябва да се подхожда чрез икономически стимул, бонуси за започване на бизнес, защото идват от региони с по-нисък стандарт на живот.

Сред българските емигранти от последните 20 години няма настроения за завръщане, докато имат добра работа и висок стандарт навън. Нямам   предвид селскостопанските работници, които и при нас вече липсват, а хората с квалификация, която са добили у нас и доразвили в чужбина. Някои от тях могат да бъдат привлечени да се върнат, ако им се предложат стимулирани програми за започване на нов бизнес в България. Опитът на други източноевропейски страни с кризисна ситуация с населението още не е известно да е дал положителни резултати. Защо ние да не дадем пример за това. 

Много от икономическите ни емигранти ще се върнат в пенсионна възраст с високите си пенсии и активните от тях могат да развият нов малък бизнес. Този период предстои. 

АКО ТЕЗИ ХОРА НЕ СЕ БЯХА ИЗСЕЛИЛИ, ЗА ДА РАБОТЯТ ЗА ЧУЖДИ ИКОНОМИКИ СТРАНАТА НИ СЕГА ЩЕШЕ ДА ИМА С 30 МИЛИАРДА ПО-ВИСОК БВП

Все пак става дума за над милион трудоспособни хора, които работят и произвеждат за други  икономики. Политиката и икономическата нестабилност у нас ги изгони.

Много се акцентира на ниската раждаемост в България. Да такава е вследствие на дългата социална и политическа нестабилност в несвършващия преход. Няма начин изкуствено да се стимулира раждаемост, ако няма икономическа активност и гарантиран жизнен стандарт. Но при положение, че сме стигнали дъното по раждаемост е логично социалната политика в тази сфера да бъде силно стимулирана. Няма да се постигне това българските семейства да имат трето дете, както предлагат от Съвета по демографска политика към вицепремиера Симеонов чрез хиперстимули след като семейство има две деца и се грижи за тях.  Няма кой и как да го проследи и направи. Властта ще изпадне в административни каламбури и главоблъсканици. Това е пагубно-дадеш ли проблем за решение на администрацията ти докарват от десет дерета вода как няма да стане или колко е трудно да стане нещо.

Две деца в семейство са най-добрият вариант за българското общество. За издръжката и възпитанието на толкова позволява стандартът с двама работещи родители от български произход. Там трябва да се съсредоточат усилията на потенциалната държавна демографска политика. 

Тя междувпрочем пак остана на заден план. Въпреки че беше обявена за приоритет на настоящето правителство. Нарочният съвет по нея още не се е събирал на заседание в пълния си блясък и състав, а и се чака доклад с анализ от учени и експерти от БАН какво да се прави.  Едва тогава щели да решават какви мерки да предложат и каква да е националната политика по демографските проблеми. 

Хора, Няма време. Трябват спешни, консенсусни мерки, които да са неотменими в изпълнението им в следващите 20 години.


 
    Share