Брой 04, 2019 LII   вход за абонати  
bg | en           

Алтернатива на изкуствените торове


Алтернатива на изкуствените торове
Всяко земеделско стопанство може да създаде своя допълнителна хумусна почва, на коята допълнително да се отглежда продукция и най-вече зеленчуци. Почва от отпадъците от земеделското стопанство и от домакинството. Така опазваме повече природата и се възползваме от отпадъците от производствената си дейност.

 

  Да се направи почва от компост (органични отпадъци) не е толкова трудно. Всеки собственик на земеделско стопанство би могъл да го направи, вместо с трактора си за изхвърля отпадъците на общинското сметище или на нерегламентирани за това места, както често се прави още в селските райони на България.  Освен това с произведен в стопанството компост могат да се намалят разходите от допълнително наторяване на почвата с азотни торове. Производството на компост е постижимо за земеделски стопанстна от всякъкъв тип – от микро до големи. Не изисква много разходи, нито голяма ангажираност на работници. Компостната почва е и малък бизнес-продава се по всички цветарски магазини, стига да е качествена.

  Компостирането е процес, при който органичните вещества се разграждат и се превръщат в хумусоподобен материал. Според действащата НАРЕДБА ЗА ТРЕТИРАНЕ НА БИООТПАДЪЦИТЕ, ДВ. бр. 92 от 22 октомври 2013 г. в Допълнителни разпоредби е посочено:

-  „Компост“ е богат на хумус продукт, съдържащ най-малко 15 % и не повече от 50 % сухо органично вещество от общото тегло, получен в резултат на процеса компостиране.
-  „Компостиране“ е процес на контролирано аеробно, екзотермично, биологично разграждане на разделно събрани биоотпадъци и утайки с цел получаване на компост.

Какви продукти могат да се компостират?

  Материалите, които подлежат на компостиране се разделят на:
Зелени - богати на aзот, Кафяви - богати на въглерод.
За качествено компостиране е необходимо „зелените“ и „кафявите“ материали да бъдат в съотношение 1 : 4!

  ЗЕЛЕНИ - окосена трева, зелени листа; млади плевели с неузрели семена; прецъфтели цветя; стари растения – стъбла и листа; тор – говежди, птичи, овчи; зеленчукови и плодови отпадъци; утайка от кафе; водорасли, утайки от басейни.

  КАФЯВИ - черупки от яйца; сено и слама; малки дървени клонки; сухи листа; дървени кори и стърготини; дървесна и растителна пепел; в малки количества хартия и картон; царевичак; кухненски отпадъци без мазнини.

Какви продукти не трябва да се компостират?

- Сготвена храна; Месо, риба, кокали;
- Млечни продукти (сирене, мляко, масло, майонеза и олио) – при гниене се отделя миризма с токсичен характер;
- Изпражнения от кучета, котки и прасета – съдържат вредни патогени;
 
Процес на компостиране


  За нормалното протичане на процеса на минерализация на органичната маса при компостирането особено важно е съотношението С/N (въглерод/азот), свързани под формата на въглехидрати в растителните отпадъци и получената смес да е 25 : 1. В зависимост от видовия състав на тези отпадъци обаче, то варира в твърде широки граници. В окосената зелена трева от парковете и градините се движи от 15 – 20 : 1, в сухите листа, събрани скоро след листопада от 50 – 80 : 1, а в тънките клонки от 100 – 150 : 1. За контролиране на компостирането и качеството на компоста е наложително да се следи отношението С/N да е = 25 – 30 : 1, защото при С/N > 25 : 1, настъпва бавно окисляване на излишния въглерод и С/N пада под 10 : 1, което е нежелателно.

  Размерът на частиците на растителната маса е другото важно условие за скоростта на нейното разграждане. Оптималният размер на частиците за компостери с разбъркване и принудителна аерация е 12 мм, а за неподвижни купчини с естествена аерация – 50 мм. Раздробяването се извършва с моторни или електрически дробилки.

Изисквания за оптимизиране на процеса на компостиране:

Влажност:
  Оптималната влажност за растителните материали е 50 – 60 %. При някои материали, които са силно влагоемки, като наситнени дървени кори, навлажнено сено и др., тя може да достигне и до 70 %.

Аерация:
  Поддържането на добра аерация в субстрата е следващото важно условие за нормално протичане на процеса и получаване на качествен компост.

  В зависимост от топлината, която се генерира при процеса на компостиране, температурата на компоста се повишава и може да надхвърли 70 градуса.

Фази на процеса на компостиране

  Компостирането е управляван процес, при който органичните вещества с по-мощта на почвени бактерии и присъствието на въздух се разграждат и преобразуват, като в процеса на съзряване се образуват дълги молекули от химическото вещество хумин. Този процес протича и в почвата, но много по-бавно. Той се нарича гниене.

  Първата фаза е една кратка встъпителна фаза.
  Температурната граница на мезофилната фаза е около 20-40° С. Непрекъснато размножаващите се микроорганизми се хранят с леко разградими химически вещества, като захари и белтъчини. Под въздействието на увеличаващата се органична киселина, стойността на рН намалява. Продължителността на тази фаза е от няколко часа евентуално до няколко дни.

  Втората фаза е термофилната.
  През тази фаза температурата се повишава над 50°С. Повишаването на температурата може да стигне до 70 – 75° С. През тази фаза се наблюдава активно разлагане на целулозата и хемицелулозата. Стойността на рН се повишава, поради освобождаваните алкални и алкалоземни йони и органични киселини. Продължителността й е от 3 до 5 седмици.

  През третата мезофилна фаза – или през фазата на преобразуването.
  Започва разлагането на трудноразложимото химическо вещество лигнин. Продължителността на тази фаза е от 3 до 6 седмици.

  През четвъртата фаза на зреене температурата продължава да пада. Започва дейността на почвените обитатели и образуването на хумнифракцията и хуминокиселините.

  За да се реализира завършен процес на компостиране е необходимо при осигуряване на: субстрати за компостиране с необходимата гранулометрия, достатъчно кислород и влажност, да се реализира термофилен процес с продължителност достатъчна за хигиенизирането (санитаризирането) на крайния продукт. При пасивното компостиране за развитието на описания процес се разчита на естествено намиращите се микро- и макро организми. Развитието на процеса трудно се контролира. Продължителността на компостирането е 8–12 месеца.
 
Технически характеристики на съоръжения за компостиране

  Използват се различни съоръжения за компостиране – компостна торба, пластмасов компостер, затворена система за компостиране с аериране чрез развъртане, двусекционна система за стабилизиране на компоста, двусекционна или трисекционна пасивна система за компостиране и др.

  Изборът на определен тип компостер се базира на оценка на параметрите: обем за компостиране, цена, възможности за контролиране на процеса на компостиране, възможност за възпроизводство на части от многосекционните системи за компостера и др.

Приложения на компост

  Качествено произведеният компост притежава оптимално съотношение на хранителни вещества, които влияят благоприятно и дълготрайно при неговото почвено прилагане, както на растежа на растенията, така и върху качествата на почвите. Ефектът от прилагането на компоста за подобряване на почвените характеристики се проявявя в: обогатяване почвата с хумус, подобряване водно-физичните, химичните и биологичните характеристики и структурата на почвата.

  Той е много подходящ за полусухите условия за селскостопанско производство на България, както поради съдържащите се значителни количества биостимулиращи растенията вещества ускоряващи развитието на мощна коренова система в началната фаза на развитие на растенията.

  Компостът е лесен за приложение, има дълготраен ефект над три години, и не уврежда растенията при приложенията му в особено високи дози. Не отделя газове замърсяващи атмосферата. В сравнение с приложението на минерални торове, при което освен че се губи 30 – 50 % от активното вещество азот, се отделят и азотни окиси замърсяващи атмосферата. Комплексният характер на компоста значително намалява негативното влияние на стресовите фактори за растенията и особено тези породени от продължителните засушавания характерни за последните години за територията на България.


 
    Share