Брой 10, 2018 XLVII   вход за абонати  
bg | en           

AКО СТУДЕНТЪТ НЯМА ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ УЧИ, ТО НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ СЕ СДОБИЕ С МНОГО МАЛКА ЧАСТ ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ УМЕНИЯ


Колкото добри и модерни да са програмите

AКО СТУДЕНТЪТ НЯМА ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ УЧИ, ТО НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ СЕ СДОБИЕ С МНОГО МАЛКА ЧАСТ ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ УМЕНИЯ

 


Никола Димитров преподава в бакалавърската програма на The University of Sheffield по 3 предмета, свързани с информационните технологии и мениджмънт, и е член на Научноизследователската група на ВУЗФ

Г-н Димитров, мит или реалност е съждението, че висшите училища не могат да изкарват на пазара на труда подготвени за бизнеса кадри? Може ли всъщност да се дефинира ясно и с конкретни параметри какво значи състояние на подготвеност за незабавно и адекватно интегриране в реалния бизнес?
Смятам, че проблемът е комплексен. За България наблюденията ми са, че през последните години висшите училища (особено частните) са обновили програмите си и предлагат много иновативни решения, като в много случай даже ги изготвят със съдействието на големи фирми като SAP. Има млади преподаватели, които съчетават академична кариера с бизнеса и предлагат актуален поглед върху предизвикателствата пред него.

Проблемът е, че в много от случаите младите студенти излизат с високи изисквания и самочувствие, но само за да се сблъскат с търсенето на кадри в начален стадий и с по-ниско заплащане от очакването им. Това обаче може да е много полезно за тях, тъй като предоставя възможност да се срещнат със затрудненията на фирмата и да усвоят важни личностни умения, които не винаги се развиват във висшите училища. От друга страна смятам, че много често висшите училища предлагат доста модерен поглед върху бизнеса, черпейки добри практики и примери от света, и излизайки на пазара на труда студентите осъзнават, че българските фирми са значително изостанали в международен план. Това може да им подейства силно демотивиращо и да ги подтикне към търсенето на работа в чуждестранни фирми или дори в друга страна (за голямо мое съжаление).

Вторият ви въпрос всъщност крие отговора в себе си. За да може младите студенти да се интегрират бързо в реалния бизнес, фирмите, които търсят хора, трябва да могат сами да си отговорят на него. Много често те акцентират върху техническите умения и трудов стаж на хората, които наемат, без да се замислят за мотивите им и дали всъщност човекът, когото наемат, споделя същите интереси и култура, съответстващи на конкретния бизнес. Това, което със сигурност липсва, е повече сътрудничество между университетите и бизнеса, чрез което биха могли да възлагат конкретни задачи на студенти и по този начин от една страна да подготвят студентите за интеграция в своя бизнес, а от друга да се възползват от безплатните или доста по евтините идеи и свободен капацитет. Масово студентите търсят повече практически обучения и по-малко теория, точно за да могат, завършвайки по-бързо, да се интегрират в реалния бизнес. Търсят предизвикателства и искат от ранна възраст да бъдат предприемачи и иноватори, и ако бизнесът им даде насока към какво да се стремят, те биха отговорили с много интересни решения и продукти.

Според сайтовете на университетите и описанието на учебните програми студените ще се обучават с най-модерните и иновативни похвати от топ преподаватели и спокойно могат да се реализират на пазара на труда; работодателски организации и бизнесмени пък откровено споделят, че наемат неграмотни хора, които тепърва трябва да обучават. Кой и защо послъгва или преувеличава и откъде се получава това разминаване?
Истината, според мен, е някъде по средата. Факт е, че университетите инвестират много в развитието на своите програми и в оборудване, но понякога липсват хората, които да се възползват от тези предимства. Има много университети у нас, които предлагат и алтернативни форми на обучение, като използват онлайн платформи за това, но тъй като преподавателите не са подготвени за правилната употреба на платформите, те твърде често се превръщат в поредния архив за лекции и упражнения, без да заинтригуват и ангажират вниманието на
служителите и студентите.

От друга страна, в момента в страната ни има девалвация на моралните ценности и това се е отразило на младите студенти. Вече три години подред питам моите студенти в първи курс защо са избрали конкретната програма и за какво мечтаят, какво искат да правят с бъдещето си и защо смятат, че избраната програма или университет ще им помогне. За съжаление отговорите, които получавам най-често са: “Не знам”, “В чужбина не ми хареса и се върнах”, “Нямам мечти”, “Искам само да завърша”, “Нашите ме накараха да уча”. Сами разбирате, че при такава нагласа, колкото и да са добри и модерни програмите, ако студентът няма желание да се учи, то най-вероятно ще се сдобие с много малка част от възможните за придобиване умения.

Наблюдавам подобен парадокс и в бизнеса, където много служители се пращат на обучения, към които те нямат интерес, а в същото време не им се дава възможност да развият някое умение, към което имат интерес, и което би могло да ги доизгради като личности и лидери. Работодателските организации, смятам, трябва да приемат факта, че който иска да има една здравословна и самоусъвършенстваща се организация, то той трябва непрекъснато да инвестират в надграждането на своите служители и да създава подходящи условия те да бъдат добре обучени и да не търсят реализация другаде.

Хубаво би било да се създават програми, които да развиват конкретни умения, технически и личностни, така че студентите да са по-добре подготвени за интеграция в бизнеса след завършването си.

Професионалният ви и житейски опит от какви илюзии и заблуди на младостта ви избави по отношение на взаимовръзката „образование-кариера”?
Може би най-голямата илюзия бе и все още остава, че след като завършим своето образование, животът става по-лесен. Истината е, че преди един млад човек да навлезе в реална бизнес среда и преди да се сблъска с корпоративните политики и все по-взискателните клиенти, той не може да си даде сметка колко е сложен модерният бизнес.

Друг извод, до който съм стигнал, е, че за разлика от образованието, където всички отговори се знаят предварително преди изпит (винаги можем да сме добре подготвени както теоретично, така и практически), в реалния бизнес това не е така. Там човек се сблъсква ежедневно с различни казуси и предизвикателства и е много важно да има по-обширен поглед над бизнеса и да може да анализира критично, да търси алтернативни решения и да не се страхува от провала, а да се учи от него. За разлика от образованието, в живота не е важно колко знаеш, а какви резултати постигаш. Не е достатъчно да знаеш как се прави добра презентация, а трябва да можеш и да я продадеш пред реален клиент. Има голяма дупка между теорията и практиката.

Също така предлаганите позиции са много динамични и е възможно тази, за която си мечтае даден студент, да е остаряла докато той/ тя завърши, или пък това, за което учим да няма все още реализация у нас.

Помня, че когато следвах Предприемачество през 2007 г., трудно обяснявах у нас какво всъщност означава това понятие, докато днес си е част от ежедневието.

Има много неща, които не се учат в училищата, като например как да създаваме нови бизнеси, как да създаваме паричен поток, как да постигаме целите си, как да бъдем щастливи и да откриваме позитивните неща в ежедневието и в работата си или как да печелим хората около нас. Повечето образователни системи по света са създадени по време на индустриализма и затова до скоро те произвеждаха добри работници, но не и добри предприемачи/творци/ създатели. Мисля, че трябва да се наблегне повече на емоционалната интелигентност (EQ) на студентите а не само на логическия ум или така нареченото IQ.

От какви иновации и практики има нужда висшето ни образование, за да „заговори на един език” с бизнеса?
Мисля, че най-вече трябва да променим подхода и начина, по които преподаваме. Да станем инкубаторина идеи и да насърчаваме студентите да гонят мечтите си и да търсят реализацията им. Да използваме контактите си и да създаваме мрежи от млади предприемачи и да им помагаме да набавят необходимите им ресурси.

Също така мисля, че студентите трябва да имат по-голям избор и гъвкавост при избора си на предмети. Защо да няма и летни програми за тези, които се интересуват от нещо различно от дисциплината си? Защо например един програмист да не се запише и на курс по психология? Може да му е от голяма полза, когато реши да създаде продукт. И ние, от академичния състав, трябва да се научим да говорим на по-прост език, за да не изпадаме в прекалено много детайли, а да можем да синтезираме есенцията на нашите тези. Трябва да се дават и обследват реални решения на проблемите на бизнеса, а не само да се изучават причините поради които ги има.

Последното, което бих препоръчал, е да позволим на студентите да станат част от образователния процес и заедно с тях да обновяваме курсовете си.

Признаци на практически ориентираното обучение:
• ДА ДАВА НА СВОИТЕ СТУДЕНТИ ДОБРИ АНАЛИТИЧНИ И КРИТИЧНИ УМЕНИЯ
• ДА ГИ УЧИ НА АВТОНОМНОСТ ПРИ ТЪРСЕНЕТО НА РЕШЕНИЯ
• ДА ГИ УЧИ НА ТЕХНИКИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ
• ДА ИМ ДАВА ДОБРИ БИЗНЕС ПРАКТИКИ И ДА НАБЛЯГА НА ПРАВИЛНАТА ЕТИКА
• ДА НАСЪРЧАВА ИНОВАЦИИТЕ И КРЕАТИВНОСТТА
• ДА НАСЪРЧАВА РАБОТА В ЕКИП
• ДА НАДГРАЖДА ПРЕЗЕНТАЦИОННИТЕ И ПРОДАЖБЕНИТЕ УМЕНИЯ
• ДА УЧИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ, ПРОЦЕСИ И ВРЕМЕ
• ДА УЧИ СТУДЕНТИТЕ КАК ДА СИ ПРАВЯТ САМООЦЕНКА
• ДА НАБЛЯГА НА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПРОГРАМИ
• ДА ПОЗВОЛЯВА НА СТУДЕНТИТЕ СИ ДА ТВОРЯТ И ДА СЪЗДАВАТ НОВИ БИЗНЕСИ ОЩЕ ПО ВРЕМЕ НА СЛЕДВАНЕТО СИ
• ДА ПРЕДЛАГА АЛТЕРНАТИВНИ ФОРМИ НА ОБУЧЕНИЕ
• ДА АНГАЖИРА И МОТИВИРА
• ДА НАБЛЯГА НА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
• ДА ИМА ДОБРО СЪТРУДНИЧЕСТВО С БИЗНЕС, КАКТО И С ДРУГИ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
• ДА ПРЕДЛАГА ПРЕПОДАВАТЕЛИ, КОИТО СА АКТИВНИ НА БИЗНЕС ПАЗАРА И НЕ ЖИВЕЯТ В ДРУГА СОБСТВЕНА РЕАЛНОСТ
• И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО, ДА РАЗВИВА КАКТО УМСТВЕНИТЕ, ТАКА И ФИЗИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА СВОИТЕ СТУДЕНТИ.

ИНТЕРВЮ НА ИВАЙЛО ГАНЧЕВ


 
    Share