БРОЙ 08, 2017 XXXIII   вход за абонати  
bg | en           

520 администрации задушават бизнеса с 2500 регулации




520 администрации задушават бизнеса с 2500 регулации
Фирмите в България губят по 423 часа за плащане на данъци, в Румъния - по 159 часа, а в Естония - 81 часа. Общините налагат неправомерни режими и събират таксиа

  Раздута и неефективна администрация, както и множество регулации продължават да задушават българския бизнес. 520 държавни и териториални администрации предоставят услуги на бизнеса и на гражданите и поддържат над 2500 регулаторни режима. В последните 15 години за изграждане на електронно управление са давани средно по 200 милиона лева на година. Въпреки това едва 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри, а 1/3 от тези регистри все още се поддържат само на хартия. В същото време администрацията продължава да събира раздути такси, които - противно на закона, не отговарят на направените за тях разходи.

  Това са част от изводите от анализ на Българската стопанска камара (БСК) за държавната администрация, отчетени на дескусията на 20 септември, оранизирана съвместно с нашето списание „Бизнес Клуб”.

  Правителството о същото време прие "Отчет за изпълнението на третия план за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса". Според информацията на пресцентъра на кабинета той съдържал 130 мерки. От тях в периода 1 януари - 30 юни 2016 г. предсрочно са изпълнени 19 мерки, 15 от които от транспортното министерство. В резултат на това административната тежест за бизнеса е намаляла със 173 700 лева годишно, е бодрият отчет на МС.

  Въпреки призивите за съкращаване на държавната администрация, разходите за нея растат. През 2010 г. например общите разходи за държавното управление са били 36.6% от Брутния вътрешен продукт (БВП). След лек спад в 2011 и 2012 г., през 2014 г. те вече скачат до 42.1% от БВП. В 2014 г. само разходите за централното правителство са достигнали 30.9% от БВП, при 26.8% през 2010 г. Трябва да се отбележи обаче, че над 1/3 от цялата администрация е в структурите на МВР. Всяко провителство, идвайки на власт декрарира, че ще сваля разходите да администрация средно с 10 на сто на година.

Нито едно след 2009 г. не е постигнало обещанията си.
 
  Призивите за намаляване на регулаторните режими си остават декларации, смятат от БСК. Така например през 2015 г. са облекчени 85 режима, но пък са създадени 22 нови. Не секва и въвеждането на незаконни регулации, най-вече от общинските администрации. През 2015 г. в централната и териториалните администрации са приети 780 нормативни акта, но само 99 от тях имат оценка на въздействието.
 
  Администрацията е отличник по преизпълнение на приходите от такси. Процентът на надхвърляне на заложеното в бюджета варира от 106.2% през 2010 г. до 110% през 2013 г. и 100.5% през 2015 г. През 2015 г. таксите формират 4.5% от приходите в държавния бюджет и 0.98% от БВП. За сравнение - в Словакия този дял е съответно 0.54 и 0.23%, а в Словения - 0.2 и 0.1%.

  Противно на нормативните разпоредби размерът на таксите често надхвърля разходите за тяхното администриране. Така например Агенцията по вписвания има годишна издръжка от около 15.6 млн. лв., но генерира приходи от близо 54 млн. лв. Подобни са и данните за Агенцията по лекарствата - издръжка от 5.029 млн. лв. и приходи от 22.08 млн. лв. В патентното ведомство несъответствието е почти петкратно - издръжка за 2.542 млн. лв. при приходи от 10.196 млн. лв.

Облекченията за бизнеса са мит все още

  Освен че само 8%, или 43 броя държавни регистри са свързани и могат да обменят информация с останалата база данни, 44% от администрациите не разполагат със система за управление на тази информация, а 63% от тях дори нямат екип за поддръжка. Въпреки милиардите, похарчени за електронно правителство, едва 1% от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи. 102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация.

  Времето за подготовка за плащане на данъци у нас изяжда на мениджърите средно по 423 часа, докато в Румъния това отнема 159 часа. Най-добре са естонците, които отделят средно по 81 часа, за да подготвят документите и да се издължат на държавата. По данни на Световната банка необходимото време за получаване на оперативен лиценз в Естония е 16 дни, а у нас - 40 дни, необходимото време за стартиране на бизнес в Естония е 3.5 дни, а у нас - 18 дни. В Естония за справяне с изискванията на правителствените разпоредби мениджърите отделят 6.6% от времето си, а у нас процентът е 16.1. На този фон не е изненадващ и фактът, че за Естония Световната банка отчита нулева корупция, докато у нас 8.9% от фирмите декларират, че са били подложени на искане за плащане на поне един подкуп.
 
  Броят на административните актове и наказателните постановления бележи сериозен ръст (около 60%) в периода 2014-2015 г., но в същото време е налице некачествено оформяне на тези актове. Доказателство за това е фактът, че над половината от оспорените в съда наказателни постановления биват отменени. Друг е въпросът, че едва 6% от наказателните постановления се оспорват, което е показател за ниско доверие в правосъдната система.

Администрации, наложили най-голям размер на глоби и имуществени санкции
1. МВР - 42 029 279 лв.
2. Агенция "Митници" - 22 755 411 лв.
3. Главна инспекция по труда - 12 633 820 лв.
4. НАП - 11 623 146 лв.
5. КЕВР - 6 680 000 лв
.

  Водещ на дискусията бе заместник-председателят на БСК г-н Камен Колев.

  В началото на дискусията той направи обстоен презентационен анализ на проблема с многото такси събирани от бизнеса, както и с регулационните режими, някои от които напълно неправомерни и незаконни. Представяме ви акцентите от този анализ представен в графични форми. БСК отчете успех от кампания, след която са били отменени 35 режима, неправомерно наложени от общините и, по които са събирани такси. Като голяма дилема бе посочена необходимостта от унифициране на регулациите, прилагани нееднакво на територията на страната.

  В дискусията участваха Тодор Николов, член на ръководството на БТПП и председател на БАТА АГРО, Веселин Халачев, председател на ОБК, шефът на НАП... и говорителят Росен Бъчваров, представители на Министерство на икономиката, на ГИТ, на браншони организации, на Център за изследване на демокрацията, на ИПИ и други НПО.

  Идеята на дискусията бе да се очертаят основните проблеми между бизнеса и администрацията, да се чуят и обсъдят предложения за преодолаването им като за това се търси подкрепа впоследствие в Народното събрание, както и от Европейската комисия.

 В следващите статии ви предлагаме ви изказвания на участници в дискусията.

  Обръщение след модератора Камeн Колев направи главният редактор на „Бизнес Клуб” Велислав Русев.


 
    Share